Съдът във Варна наказа трима от престъпна група , свързана с наркотици

30/05/2025, 17:17

Булфото

Апелативен съд – Варна задържа под стража двама обвинени в принадлежност към престъпна група и престъпления, свързани с наркотици. На трети бе постановен домашен арест, съобщиха от пресслужбата на съда.

Окръжният съд във Варна е определил Х.П. да бъде задържан, но са липсвали законовите предпоставки за най-тежката мярка спрямо останалите обвиняеми. П.П., С.Я. и Д.Ж. са били поставени под домашен арест с електронно наблюдение. С протест прокуратурата
поиска от Апелативния съд да задържи тримата.

Към наказателна отговорност са били привлечени четирима мъже.

Прокуратурата е възвела три обвинения спрямо тях: че са се сговорили да вършат престъпления, свързани с разпространение на наркотици с цел имотна облага; че в имот във Варна, оборудван като оранжерия, са отглеждали 241 растения от рода на конопа и че държали с цел разпространение над марихуана. При претърсванията на различни обекти са били иззети близо 8 кг тревиста маса, везни, мобилни телефони и парични средства.

Представителят на Апелативната прокуратура обясни, че между разглеждането на делата пред първата и въззивната инстанция са събрани и представени нови доказателства, които затвърждават тезата, че мъжете са съпричастни към престъпен сговор за извършване на наркопрестъпления. Сдружението е било структурирано, действало е интензивно и в продължителен период, сочат разпитите на нови свидетели.

Адвокатите на тримата обвиняеми смятат, че новосъбраните доказателства не заслужават доверие и не могат да подкрепят предположението за съпричастността на подзащитните им. Освен това, няма опасност да се укрият или извършат престъпление.

Съставът на Апелативния съд счита, че с попълването на делото с допълнителни писмени и гласни доказателства, и със секретни справки за приложени специални разузнавателни средства, може да се направи обосновано предположение, че тримата са имали участие в организирана престъпна група. Така се допълва обосноваността на подозрението за съпричастността им към другите две деяния - отглеждането на канабис и държането на марихуана с цел разпространение. Въззивната инстанция припомни, че при разглеждането на дела по мерки за неотклонение законодателят не изисква доказателства за безспорно и
категорично установяване на виновно поведение, а за достатъчност на материалите
за обосноваване на подозрение в съпричастност към престъплението.

Макар да няма риск от укриване, реална е опасността обвиняемите да извършат престъпление при по-лека мярка. Първо, срещу тях са предявени обвинения за престъпления, свързани с отглеждане, държане и разпространение на наркотици. Престъпната група е експлоатирала оранжерия за отглеждане на марихуана. От приложението на специалните разузнавателни средства е видно, че престъпните деяния са осъществявани в продължителен период. Свидетели са дали информация, че лица от групата са разпространявали наркотични вещества.

За С.Я. съдът съобрази справката му за съдимост – за период от 2 години той е бил двукратно санкциониран за престъпни деяния – с административно наказание „глоба“ и с условна присъда за шофиране след употреба на наркотици. Сега разследваните престъпления са осъществени в изпитателния срок. Изградената нагласа за неспазване на законите в страната е още един аргумент, че при по-лека мярка той може да извърши престъпление.

При съществуването на обосновано предположение за авторството на деянията и на реална опасност от извършване на престъпление, Апелативният съд прецени, че са изпълнени изискванията на закона за задържане на обвиняемите под стража.

По отношение на Д.Ж. обаче въззивната инстанция взе предвид важни причини от социален и медицински характер. В този случай домашният арест е адекватен на здравословното състояние на обвиняемия и на това, на жената, с която той живее и от която очаква дете. Втората по тежест мярка за процесуална принуда ще ограничи възможностите му за придвижване, ще го осигури за нуждите на досъдебното производство и ще го лиши от контакти с други обвиняеми или свидетели.

Съдебните актове, с които втората инстанция взе спрямо П.П. и С.Я. мярка „задържане под стража“ и „домашен арест“ спрямо Д. Ж., не подлежат на обжалване.