Икономист: Бизнесът и работещите ще платят сметката от 2 милиарда евро

16/10/2026, 21:20

Кадър Нова Тв

Бизнесът и работещите граждани ще поемат тежестта от новите мерки за събиране на допълнителни 2 милиарда евро в държавната хазна, а заложеният бюджетен дефицит от 4,3% за следващата година е твърде висок. Това коментира икономистът и старши изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев в студиото на предаването „Интервюто в Новините на NOVA“ по NOVA. Според анализатора основният проблем на финансовата рамка не е в липсата на средства, а в прекомерното харчене от страна на държавата през последните години.

Една от най-сериозните слабости на предложения проектобюджет се крие в начина, по който властта планира да запълни финансовия недостиг. За да се осигурят предвидените около 2 милиарда евро допълнителни приходи, се залагат стъпки, които пряко засягат доходите на хората и средствата на предприятията.

„Сред тях са данъкът върху свръхпечалбите, увеличаването на максималния осигурителен доход и повишаването на минималните осигурителни прагове“, посочи Петър Ганев в ефира на телевизията.

По думите на старши изследователя в Института за пазарна икономика в проектобюджета присъстват и някои напълно оправдани стъпки, каквото е планираното актуализиране и увеличаване на данъчните оценки на имотите. Въпреки това основният финансов поток за хазната е разчетен да дойде от бизнеса и хората с по-високи възнаграждения.

„Най-съществените приходи се очаква да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход и облагането на свръхпечалбите, които вероятно ще предизвикат най-сериозни спорове с бизнеса“, прогнозира икономистът, пише dunavmost.com.

Според експерта сериозният дефект на заложените мерки е тяхната истинска цел. Те не се въвеждат, за да решат реално установени икономически проблеми в дейността на конкретни сектори, а се използват единствено като авариен инструмент за механично запълване на бюджетната дупка.

„Това изпраща лош сигнал. Причината за дефицита е в разходната част“, категоричен е Петър Ганев.

Анализаторът обърна внимание на трайната тенденция към разширяване на държавните харчове през последните няколко години. Докато в предходни периоди разходите на държавата са се движели в рамките на около 40% от брутния вътрешен продукт на страната, сега те вече достигат нива от 45–46%. Именно това мащабно разрастване на публичните харчове стои в основата на днешните бюджетни затруднения.

Въпреки заложените тревожни параметри от 4,3% недостиг, България разполага с реален шанс да влезе в нормалните финансови рамки и да постигне бюджетен дефицит от 3% още през следващата година, смята представителят на Института за пазарна икономика. Ключът към тази цел обаче минава през финансова дисциплина, а не през нови данъчни и осигурителни тежести за гражданите и фирмите.

„За целта обаче правителството трябва да ограничи разходите и да не се поддава на натиска за допълнително увеличение на заплатите в публичния сектор“, посъветва Петър Ганев.