Побратимяването хваща само на Ивановден

---

Aко като деца сте си обещавали винаги да сте заедно с най-добрия си приятел, то има ден в годината, в който и големите мъже могат да се врекат във вечно другаруване. Той е част от зимната народна обредност, но определено няма нищо общо с Петльовден и обвързването му през последните години с различни гей тържества.

Всъщност според народните вярвания на 7 януари - Ивановден, става "побратимяването на момците".

Ако трима другари искат да станат неразделни, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като трябва да започнат от този на най-възрастния. Майка му ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка е вързана златна паричка с червен конец. Докато го прави, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!"

Ритуалът се повтаря в дома на всеки.

В наши дни фейсбук е иззел функциите на ритуала, но не е ясно колко от стотиците ви приятели в социалната мрежа наистина са ви верни. Може би една магия би помогнала да не ви забиват нож в гърба.

В Ямболско обредът на побратимяване е най-сериозен - там, ако искате да сте приятели до живот, трябва едновременно да стъпите с десния крак върху живи въглени и после да отпиете глътка червено вино от една и съща чаша. И ставате "аратлици", или иначе казано, приятели до гроб.

Пролетта, лятото и есента са сезоните за работа по полето. Настане ли студ, всички са си вкъщи. Може би затова най-ярко помнените и спазвани народни обичаи са свързани точно със зимните празници, от каквито преливат най-вече декември и януари. В тази поредица са и най-популярните имени дни като Никулден, Йордановден и Ивановден и, разбира се - Бъдни вечер и Рождество. И въпреки че са любими на всички българи, някои традиции не се знаят от градския човек и от по-младите.

Дългата поредица започва в деня на Света Варвара, 4 декември. На трапезата трябва да има задължително варена царевица, за да не се "спече полето". В някои райони на страната света Варвара е смятана за покровителка на децата от дребна шарка, затова
хората я наричали Баба Шарка.

Жените раздавали за здраве питки. В Западна България деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Сходен обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето. То трябва да ги изяде без ръце.

Казвало се, че Сава и Варвара били две светици - девици, които се грижат за здравето на децата. Затова 5 декември е ден на св. Сава. Веднага след него идва Никулден. Има и поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща". И докато за Никулден традициите ги знаем, то денят на св. Сава остава в сянка.

По различните краища някъде го почитат като мъж, а другаде - като жена. Сава е представян като добрия, който моли Варвара да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. На този ден гадателки правят магии за задомяване на неомъжените момичета, които отиват на тайно място по тъмно, носейки само сито и брашно. Омъжените, но все още незаченали жени пресяват брашно преди изгревслънце през обърнато сито, докато най-старата жена в дома нарежда: Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне коремът. 
Друга традиция забранява на този ден да се пипат остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната година. Обичаят повелява да се месят и раздават за здраве обредни мекици.

Изцяло женски празник е денят на св. Анна на 9 декември. Тя покровителства брака, семейството и майчинството. Ако пуснете пшеничени зърна в съд с вода и те покълнат до Нова година, скоро ще се задомите.

Нощта преди празника принадлежи на черните заклинатели.

През нея те имат по-силна връзка с демоните и мъртвите и според поверията обикалят гробищата и правят магии на развалени яйца за раздяла на съпрузи и бедна реколта. За да се предпазят от това, стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Ако през деня видите в дома си мушица, хванете я и я изгорете. Вярва се, че тя е лош магьосник, превърнал се в насекомо, за да навреди на семейството ви и само огънят ще ви предпази.

Света Анна също е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания. Приемете, че това не е ден за запознанства. Ако пък първият човек, прекрачил прага ви, е мъж, то догодина ще ви се роди момче. Жена ли е, чакайте щерка.

Почти всички традиции, които имаме, са измислени, за да помагат. Да срещнем любовта, да не останем гладни или сами, да сме живи и здрави. Но има и такива, които се създават, за да почетат паметта на необикновени хора от миналото. Такъв обред има на Петльовден. Макар празникът да се смята за изцяло мъжки, той припомня за смелостта на жена от село Еркеч, Бургаско. Преданията разказват, че майка скрила момчето си от турците, дошли да събират кръвен данък. Те се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тя се зарекла, че сама ще убие рожбата си, но няма да им я даде. През нощта извела детето си далеч извън селото, заклала петела на прага на къщата
и опръскала с кръвта му навсякъде.

Когато сутринта турците дошли повторно, останали стъписани пред постъпката на жената и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. Оттогава на този ден се коли петел във всеки дом с мъжко чедо. С кръвта на птицата се прави кръстен знак по челата на всички момченца в къщата, рисуват се кръстове и по външните страни на вратите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата се запазват.

Обичаите говорят много за народа. Показват кои са най-важните неща за него. Почти всички наши ритуали са за здраве, любов и щастливо семейство!

24 часа, снимка: "24 часа"

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.