Бивш министър на здравеопазването: 1 на 10 000 души може да умре от страх в болнична обстановка

16/07/2025, 11:42

кадър: Нова тв

В студиото на предаването „Твоят ден“ темата за здравната система бе разгледана през призмата на конкретен случай – родилката Антония и поляризираните обществени реакции след нейното раждане. Гости в студиото бяха проф. Асена Сербезова – бивш министър на здравеопазването, и доц. д-р Спас Спасков – бивш директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

„Частните случаи винаги говорят много за глобалната картина“, подчерта проф. Сербезова. Според нея ситуацията с Антония е огледало на по-дълбоки дефицити в системата – липса на комуникация, разбиране и подкрепа между лекар и пациент.

„Лекарите са хора, които също боледуват, имат лоши дни и работят в силно натоварена система. От другата страна са пациентите, които често са уплашени и с ниска здравна култура. Именно там трябва да се срещнат двете страни – чрез уважение и комуникация“, коментира тя.

Интегрирана грижа – не само теория, а необходимост

Проф. Сербезова обърна внимание и на един често пренебрегван проблем: липсата на интегрирана грижа. „Лекарите са на върха на пирамидата, но трябва да бъдат подпомогнати от медицински сестри, психолози, фармацевти. Това е основен принцип в развитите здравни системи“, обясни тя.

Тя даде и пример от Швеция, където медицинска сестра подава сигнал за проблем със зрението на лекар, който приема това без обида – като част от екипната отговорност към пациента.

Комуникацията – толкова важна, колкото и диагнозата

Според проф. Сербезова емпатията и комуникацията са основополагащи за лечението. „1 на 10 000 души може да умре от страх. От 2 до 100 пъти се усилват симптоми при негативни очаквания. Мислите ни влияят реално на процеса на лечение“, каза тя и припомни тезите от новата си книга „Отвъд диагнозата“.

Понякога действията изглеждат крайни – но са животоспасяващи

Доц. д-р Спасков изрази мнение, че преценката за „насилие“ в медицински контекст не винаги е еднозначна. Той даде пример с операция по време на земетресение, когато лекар е трябвало да задържи пациент физически, за да го предпази от нараняване.

„Ще приемем ли това за насилие? Или ще отчетем, че е спасен човешки живот?“ – риторично попита той. По думите му има случаи, в които при екстремно поведение на пациенти се налага фиксиране, включително при родилки в паника или психично разстроени пациенти.

Нуждата от ясни правила и външен контрол

И проф. Сербезова, и доц. Спасков подчертаха нуждата от външна, независима проверка по конкретни случаи. „Важно е да знаем какво точно се е случило. Имало ли е упражнено насилие? И ако да – от кого и защо?“, попита доц. Спасков.

Също така стана ясно, че липсата на пълно и ясно информирано съгласие често води до недоразумения. „Думите, които си спестим по време на информираното съгласие, после ги изричаме като извинение“, цитира популярна мисъл проф. Сербезова.

Личният опит не отменя системната отговорност

„Гледах интервюто с Антония няколко пъти. Не чух неблагодарност. Тя просто говореше за отношение“, каза проф. Сербезова. Самата тя разказа за преживяно трудно раждане през 1998 г. в „Майчин дом“, където, въпреки допуснати грешки, е усетила ежедневната борба на екипа за нейния живот и живота на дъщеря ѝ.

Доц. Спасков изрази надежда, че с времето конфликтите между лекари и пациенти ще намаляват. „Такива ситуации е имало винаги. Но вярвам, че ще работим в по-добра обстановка“, каза той.

Двамата експерти се обединиха около тезата, че лекари и пациенти трябва да бъдат на една страна – в името на резултата и на човешкото отношение.