Светльо Иванов: Със сигурност някой се обърка

20/07/2025, 17:41

кадър бТВ

България е пълноправен член на Европейския съюз. Като такава тя има право на глас във всяко решение на съюза ни. Но има и задължения. Това коментира днес водещият на "120 минути" по бТВ Светослав Иванов.

На пръв поглед една къща на ул. „Оборище“ не се различава особено от останалите на тузарската столична улица. Ако я загледате в нея, ще забележите, че тя, като другите, е построена в началото на миналия век и пази оригиналната си дървена ламперия и голямо стълбище, издава богатството и социален статус на собственика, за когото е била построена.

В случая, това е човек с две имена – у нас е бил известен като Ангел, а в САЩ като Анджело. Никой няма негова снимка – още приживе той се е погрижил за това. Единствено материал в „Ню Йорк Таймс“ от края на 60-те ни съобщава за неговата кончина в дома му в Манхатън.

Мистериозният българин е сред най-близките съветници на президента Франклин Рузвелт и като офицер на Американските служби, кoйто лично преговаря за излизането на Царство България от Втората световна война. Но от името на Вашингтон.

Точно в тези години в София е изпратена първата жена посланик в Източния блок. По поръчение на президента Джон Кенеди в България пристига опитния дипломат Хелън Юджийн Андерсън. Първата жена посланик в историята на американската дипломатическа служба прави нещо безпрецедентно. Иска от правителството правото да се обърне по телевизията към българите. За изненада на всички комунистическата власт се съгласява.

Години след това в къщата на Анджело на „Оборище“ се настанява френското посолство. То е там и до днес. Именно в нея на 20 януари 1989 година се случва също нещо безпрецедентно. По време на посещението на Франсоа Митеран в България е организирана закуска на френския президент с 12 български интелектуалци, демонстрирали своята независимост и свободен дух.

Те са поканени въпреки стремежа на режима да ги неглижира, а и да ги преследва. Българските медии мълчат за закуската, но тя се превръща в един от символите на променената международна среда и предстоящия крах на режима в София. В залата, в която се е състояла, днес има снимка – на същата маса, със същите столове. За французите тя е символ. За българите – също.

Днес тези събития са в историята. Но те идват като напомняне колко деликатни са дипломатическите отношения дори и на страна с тоталитарен режим с останалия свят, особено ако става въпрос за отношенията с Вашингтон, Париж или Берлин.

България е пълноправен член на Европейския съюз. Като такава тя има право на глас във всяко решение на съюза ни. Но има и задължения. Вече 18 години българската съдебна система е под мониторинг – първоначално с два доклада годишно, а след това и по един с акцент върху Върховенството на закона и борбата с корупцията.

И това не е случайно. Като реципиент на милиарди европейски фондове – България е задължена да реформира своите институции и да приема както заключенията от докладите, така и препоръките на европейските ни партньори. В този смисъл в Европейския съюз, една държава много трудно може да нарече големи обществени и политически процеси „вътрешни работи“. Защото тези „вътрешни работи“ засягат целия съюз, както и парите на европейските данъкоплатци, които България ползва безвъзмездно.

Ако например съдебната система е все така оплетена в зависимости, това автоматично се превръща в Ахилесова пета за всички в съюза, защото в него – и хора, и стоки, и капитали се движат свободно. В този смисъл – това не са вътрешни работи, а работа на целия Европейски съюз. Това е и смисълът на редовните доклади на Европейската комисия и многократните изказвания на европейски посланици през годините в тази посока.

Особено когато става въпрос за държавата с най-големият принос в общия бюджет, каквато е най-силната икономика в съюза – Германия. Освен това Германия е и най-големият и най-важният търговски партньор на София. Стокообменът между двете страни е около 10 пъти по-голям стокообменът ни със САЩ. Това не е лошо да го знаем.

В най-мракобесните години на Студената война посланик Юджийн Андерсън се обръща към българите по телевизията. Комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след обръщението ѝ.

Френският президент закусва с български дисиденти в сърцето на София, но комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след закуската.
Германският посланик отива на протест в София, но „некомунистическата власт“ в София – възразява...

Лошото на това да познаваш историята е, че на моменти започваш да се объркваш в коя година живеем. Може да се объркаш и без да я познаваш. Със сигурност някой се обърка, но това не сте вие, уважаеми зрители.