Умберто Еко, олекотен за Бойко

01/08/2011, 14:51

Изкуството трябва да слезе при масите, даже на самите маси…

„Ел Паис” съобщава, че Умберто Еко направил олекотена версия на романа „Името на розата ”. 30 години след първото издание бай Умберто втасал да разкара дългите описания, ерудитските препратки и латинските цитати, за да направи романа по-лесносмилаем за новата "цифрова" публика. (Не само ние изпростяваме!)

Така трябва. Ars longa est, ама животът е кратък, нема време за глупости. В предишния вид романът беше достъпен донякъде само за трима души у нас и само един от тях изпитваше наистина “семиотичен екстаз”.

По тоя повод, братя, искам да ви кажа, че сред нас има предател. През 2007 г., когато Театър 199 направи постановка, в която всичките 37 пиеси на Шекспир се изиграеха накуп за 97 минути, написах: «Браво! Аз от много време се каня да хвана “Името на розата” на Умберто Еко и да я почистя от всичките му семиотични глупости. Ще стане чудно криминале. И ще може да го чете и бат’ Бойко, щото ще оставя само пряката реч. Ако имам търговски успех, ще хвана и “Махалото на Фуко”, а също и “Кант и птицечовката. Изкуството трябва да слезе при масите, даже на самите маси…»

И явно някой от вас е писал на Еко и той е разбрал колко хляб има в нашата идея. Бас слагам, че сега ще преработи и «Махалото на Фуко»... Бесен съм. Повече нищо няма да ви споделям.

Райко Байчев написал много смислена статия в „Стандарт” – „Таланти за скрап”. Възмущава се, че Светозар Христов от музикално шоу Five stars на Слави изпаднал до уличен музикант в Сан Франсиско. Та Райко пише: „Слави трябваше да му запише албум... с Евгени Димитров го мотали с години, без да изпълнят ангажимента си. В същото време Слави пее, че "Нема такава държава" и морализаторства срещу скапаното статукво, без да си дава сметка, че е част от него.”

Право си, момче младо, и ти праим евала за тия думи. Но въпросът е, че и «Стандарт» изпада в същия „конфликт на интереси”. Ето вчера пишете: „Евгени Минчев, който получи титлата "лорд на Итън" преди 3 месеца, таи страст към антиките. Тези дни светският властелин се сдоби с много рядка сребърна рамка, принадлежаща на цар Фердинанд… В началото на седмицата пък от Лондон долетя и личният герб на Евгени като лорд на Итън. Върху него по всички закони на хералдиката са вплетени орел, лъв и кръст, а мотото е Nobility&Charity.”

Какъв лорд, бе?! Лорд не се става гъзним, да ме прощавате!

Не е нужно да съм ясновидец, за да позная, че дебелите пръстлета на Албенка, шефката на културния отдел на «Стандарт», са натракали тая чи… тая пошлост. Познаваме й стила. Навремето в „Новинар” се стигна до там писмено да й забраним да споменава името на пазарджишкото хю..е.

Пък Енрике Иглесиас рекъл: „Имам най-малкия пенис.” И разказва как дори му предлагали да рекламира нестандартни презервативи. Той не за пръв път прави такива признания. Когато преди няколко години съобщи, че възнамерява да се снима гол, изрично предупреди да не очакваме Бог знае какво. Обаче пък след това пресата писа: “Курникова пъшка, буди хотел.” Подлудили със сексуалните си вопли гостите на лондонския “Четири сезона”. Та не е ясно как с това “Бог знае какво” е направил Анка да пъшка до 4 сутринта… Е, тя може да си пъшка и без да й е до пъшкане, де… Но мисля, че става дума по-скоро за един стар пиарски номер. Кари Грант казваше: „За да имаш успех с една жена, кажи й, че си импотентен. Няма да има търпение да те опровергае.” Та и Иглесиас. Като каже, че има най-малкия такова в света, и всички дами искат да го разгледат…

Тони Филипов, д-р