Излезе информация за вноските на банка ДСК, Уникредит Булбанк, ОББ, Пощенска банка

06/08/2025, 21:20

Пиксабей

Българските банки са внесли авансово над 500 милиона лева данък печалба, с което на практика запушиха дупка в бюджета и позволиха на Министерството на финансите да отчете по-нисък дефицит към юни 2025 г. Информацията беше потвърдена както от официални данни, така и от анализ на икономисти, предаде balkanec.bg.

Към края на юни дефицитът в държавния бюджет възлиза на 3.353 млрд. лв. (1.5% от БВП). Без извънредното авансово плащане от страна на банките, реалният дефицит би бил с над 500 млн. лв. по-висок – над 3.8 млрд. лв., или 1.7% от БВП.

Още преди два месеца стана ясно, че финансовият министър Теменужка Петкова преговаря с банките да внесат предварително част от дължимите за 2026 г. данъци. Банковият сектор е откликнал на този призив и вече е осчетоводил сумите като "данъчни активи" в балансите си.

Благодарение на авансовите вноски, приходите от корпоративни данъци към юни достигат 3.2 млрд. лв. – ръст от 55% спрямо същия период на 2024 г., когато постъпленията са били 2.1 млрд. лв.

Според запознати, платените предварително данъци са ясно видими и в отчетите на банковия сектор. През юни „данъчните активи“ в системата надхвърлят 500 млн. лв., докато три месеца по-рано те са били почти нулеви.

По изнесени данни най-големи вноски са направили:
• Банка ДСК – 118 млн. лв.
• Уникредит Булбанк – 95 млн. лв.
• Обединена българска банка (ОББ) – 62 млн. лв.
• Пощенска банка – 53 млн. лв.
• Други банки – пропорционално според печалбата си

Секторът остава рентабилен: по данни на БНБ, печалбата на банковата система за първото полугодие на 2025 г. е 1.97 млрд. лв., което е с 8.7% повече спрямо същия период на миналата година.
Това означава, че банките имат ресурс за авансово данъчно натоварване, но то поставя въпроси за бъдещето.
Икономисти предупреждават, че подобни фискални „трикове“ имат краткосрочен ефект, но утежняват бъдещите бюджети. Ако държавата разчита на авансови постъпления, за да прикрива текущи дефицити, това може да доведе до ефект на „финансова лавина“, при който приходите се изтеглят от бъдещи периоди.