Костадинов на ръба на скала: Животът е престъпно кратък

10/08/2025, 17:54

Кадър Фб

Костадин Костадинов се отдаде на философски размисли за живота си на ръба на скала.

Ето какво казва той:

Роден съм във Варна. Баща ми беше моряк 20 години, макар и по неволя. И аз исках да стана, ама в Морското училище приемаха с изпит по математика и това ме накара да го гледам само отвън:) После, като кандидатствах с история, отидох да уча във Великотърновския университет, въпреки че ме приеха и в София - не само защото историческата школа там тогава беше по-добра, но и защото Търново е два пъти по-близо до Варна от София:)

Сега, когато работата ме задържа повече в София и останалата част от страната, разбирам, че съм бил дълго време далеч от вкъщи, когато щом отворя вратата на колата, усетя морския въздух. За нас, които живееем край морето, той е неуловим, защото е част от нас. Но когато си от друго място, веднага го усещаш.

Написах вкъщи и се усетих, че за мен вкъщи е там, където е морето. Нашето, Черното море. И особено добруджанското му крайбрежие. Родителите ми са от добричките и балчишките села и като малък, когато си бях при баба и дядо, ходех на плаж с приятелите си от село с колелетата. На отиване беше лесно, но на връщане, напечени от слънцето, въртяхме педалите нагоре по баира по-бавно и от костенурки:) И гарантирано се прибирахме изгорели като гущери:)

Между другото, като казах нашето море, да ви кажа, че на една средновековна карта то е наречено точно така - Наше море. Нашите предци, средновековните българи, явно са го обичали също като нас, и простичко, но и със самочувствие са го нарекли така, както римляните са наричали Средиземно море. А и са имали доста по-голям излаз (съответно и основание да го наричат така) в сравнение с нас - от устието на Днепър почти до Цариград:)

Няма да свърша тази мини елегия за Черно море, ако просто не спра. Животът и работата продължават, но понякога, от време на време, е задължително просто да спрем и да се загледаме в морето. Защото животът е престъпно кратък, работата никога не свършва, а морето е безбрежно и винаги има време и пространство за нас..