Трагедия на гроба на Христо: Баща му не дава да спуснат ковчега в земята

10/01/2014, 15:27

Стотици се събраха днес по обяд пред дома на 18-годишния Христо Бакалов в Карлово, за да го изпратят в последния му път, съобщава "Блиц". Както е известно, Христо се самоуби, след като се обеси на дърво до жилището на приятелката си. Съучениците му се организираха снощи във Фейсбук и днес четири автобуса качиха децата към гробищния парк в Карлово.

Точно в 13 часа Христо бе изнесен от дома му в черен ковчег, покрит с бяла драперия. Зад ковчега вървяха родителите му - майката Марияна и бащата Тодор, сразени от скръб.

Голямата сестра на Христо – Радостина, и близначката му - Тони, както и съучениците му продължават да са в шок, като по-голямата част от тях са на успокоителни.

”Христо завинаги ще остане в сърцата ни и ние не вярваме, че това усмихнато момче няма да бъде вече в нашата класна стая. Той беше най-добрият приятел, най-отзивчивият”, разплака се ученичка от 12 “а” клас.

Тъжната процесия потегли към гробището, натоварена в автобуси и коли . Така стотици изпратиха Христо в последния му път.

Майката не спря сълзите и на няколко пъти се олюля, за да не припадне. На гроба бащата само галеше чедото си и дълго време не даваше да спуснат ковчега в гроба.

”Защо ни остави, Ицко. Аз да бях легнала в черната земя”, виеше неистово над гроба възрастна жена, негова роднина.

Венци и цветя поднесоха директорката на училището, класната на Христо – Яна Милева, която от момента на трагедията е неотлъчно до децата и говори с тях. На процесията бе и кметът на общината Емил Кабаиванов.

Приятелката му Ангелина Ангелова, която учи журналистика в УНСС, е потопена в скръб. На няколко пъти й даваха успокоителни. Момичето вчера написа във Фейсбук, че я обвиняват за смъртта на приятеля й, но нейни дружки отрекоха това и казаха, че никой не я вини.

След като Христо е бил у тях пиян и тя го е отпратила, веднага се е обадила на майка му, за да й каже в какво състояние е синът й.

Ангелина гледаше с широко отворени и невярващи очи ковчега, а сълзите й не спираха да капят от очите й.