Кошчетата ни за смет са за боклука (снимки)

13/01/2014, 10:15

Веселин Златков, фото Румен Сарандев

Варна не е достатъчно чиста. Това мнение се споделя както от обикновените граждани, така и от общинарите, които са пряко ангажирани с поддържането на града в нормален вид. Самият кмет Иван Портних призна в края на миналата година, че не приема Варна да е по-мръсна от София, Пловдив или Бургас, и изтъкна справянето с боклука като приоритет. За изпълнението му се разчита на единственото ефикасно средство, което може да се приложи спрямо чистенето – завишен контрол. По тази причина в районните администрации започва реорганизация, за да заработят по-успешно специалистите, които следят ситуацията с боклука в петте отделни точки на града.

Няма как да не е мръсно, след като хората не пазят. Това пък е гледната точка на скептиците, които помнят Варна от годините, когато беше еталон за чистота сред градовете в България. Много от тях не вярват, че славата ни на най-чистия град ще се върне, и намират това в безотговорността на самите граждани. Дали хората са по-некултурни, отколкото някога, може да се спори дълго. Къде обаче ще си хвърлиш фаса, пластмасовата бутилка или чашка, или опаковката от вафла, не е въпрос само на лично възпитание. Има и друг, обективен фактор, който е наличието на кошчета за смет.

Броят на малките съдове, в които минувачите могат да изхвърлят отпадъците си, прогресивно намалява в последните години. Тенденция е, че на някои улици те просто изчезват, макар че нуждата от тях е очевидна. Много от тях пък са в такова състояние, че самите приличат на отпадък. Така де, какъв е смисълът от кошче за смет без дъно? Едва ли някой може да даде отговор на този риторичен въпрос, както и да посочи причини прогнилите малки контейнери да не се сменят със здрави. Вместо да се направи това, което трябва, се прилага една доста смешна иновация – завързване на чували, в които да се събира сметта. Да, обаче те лесно се късат, така че често ефектът от това смехотворно нововъведение е нулев. Пример за това е градинката „Севастопол“, която е любимо място за среща в сърцето на Варна.

Кошчетата най-често отнасят изблика на излишна енергия у младите хора, склонни към вандализъм. Те се ритат, мачкат, захвърлят и обръщат. Често се палят – понякога нарочно, понякога случайно. По тях се лепят стикери, драскат се графити, редовно съдържанието им се разпръсва или от клошари, или от улични кучета и котки, или от гларуси. Спасение от това трудно може да се намери, освен ако не се прецизира и подбере най-подходящият модел може би. В тази връзка малките контейнери за смет, особено в централната част, са поне пет различни вида, което определено не придава по-подреден вид на града ни. Но в крайна сметка, каквито и да са, по-добре да ги има и да са здрави. Е, ако може и отвън да са чисти, за да може да ги доближи човек без погнуса.

Ако разковничето на това Варна да стане един ден отново най-чистият български град е контролът, значи той трябва да се засили и по отношение на тези малки контейнери за смет. Чия грижа е да има нови кошчета, е ясно - това е задължение на сметопочистващите фирми и на общината, която е подписала договор с тях. Разбира се, преди всичко от гражданите зависи колко дълго новите контейнери за смет ще останат здрави. Да се оправдава бездействието на първите с безотговорността на вторите обаче, не е правилен подход.