Христина Христова: Има бизнесмени, които предпочитат скъпата кола пред инвестицията в служителите

28/08/2025, 10:42

Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова нюз

Социалното министерство предлага от началото на 2026 година минималната заплата у нас да стане 1213 лева, което е ръст със 136 лева.

В България винаги като питаме да вдигнем ли минималната заплата, всички казват да. Обаче като се замислиш, че това увеличение ще бъде платено от хората, които не са на минимална заплата с данъците или пък от държавния дълг, нещата изглеждат по друг начин. Минималната заплата не е само заплата, а въз основа на нея се изчислят редица социални плащания. Ако това нещо се приеме, догодина или ще се увеличи държавния дълг, или ще се вдигнат данъците. Това показват сметките.

Това коментира пред Нова нюз икономистът Щерю Ножаров.

Екстремизмъът в дебата за минималната работна заплата не е добър, защото тя засяга много хора. От една страна не трябва да се поддържа тезата, че изобщо не бива да има минимална работна заплата. Нека да има минимална цена на труда, от която никой не може да си позволи да слиза, коментира бившият министър социален Христина Христова.

Според данни на Евростат работещите бедни в България в момента са 11,7%. В Люксембург те са над 13%, а в Испания са 11,4%. Т.е. ние отговаряме на средните стандарти в ЕС. Така че не е вярно твърдението на синдикатите, че работещите бедни у нас се увеличават. Това всеки може да го провери, коментира Ножаров.

Най-накрая в този дебат трябва да се каже, че заплатата не е някакво си плащане. Това е плащане срещу някокво количество и качество труд. би трябвало да е адекватна на приноса на човека в обществения труд, посочи Христова.

Трябва да се обърне внимание на бруталния разрив - заплатите вървят нагоре, а производителността на труда не. Само в България производителността е 56%. Румъния - 81%. Гърция е изключение с около 70%, но ние сме още по-ниско, посочи Ножаров.

И допълни, че бизнесът няма изгода в инвестициите, тъй като държавата не ги е създала.

Тук обаче Христова се намеси и призна:

Тук има значение субективното отношение на български участници в бизнеса. Това го наблюдаваме още от началото на прехода това как някои бизнеси в какво инвестират вместо да с е погрижат първо за работната си сила, в нейното обучение, в нейното възнаграждение, посочи тя, визирайки скъпарските коли и имоти.

За съжаление все още се случва това, но мисля, че сериозният бизнес вече си дава сметка колко е важно да се инвестира в хората и то при този недостиг на пазара на труда. Мисля, че това е намаляло много, коментира още Христова.