На днешната дата в историята

Дата: 30/08, 07:10

1040 г. – България под Византийско владичество: Избухва въстанието на Петър Делян.

1721 г. – С подписването на Нищадския мирен договор между Русия и Швеция завършва Северната война.

1787 г. – Кралят на Франция Луи XVI разпуска парламента.

1881 г. – В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия.

1907 г. – В София е открит Паметникът на Цар Освободител.

1914 г. – Първата световна война: Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж.

1924 г. – В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.

1933 г. – Създадена е френската авиокомпания Ер Франс.

1945 г. – Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.

1952 г. – Осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан, използван от Кралските военновъздушни сили в периода от 1953 до 1984 година.

1956 г. – България установява дипломатически отношения с Тунис.

1963 г. – Влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ.

1973 г. – В Кения е забранен ловът на слонове.

1974 г. – Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което загиват 153 пътника.

1983 г. – Полет 5463 на „Аерофлот“ се разбива в планината Долан, докато приближава международното летище в Алмати в днешен Казахстан и убива всички 90 души на борда.

1984 г. – При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени.

1987 г. – Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина – 209 см.

1991 г. – Азербайджан обявява независимостта си от СССР.

1992 г. – Състои се историческата пресконференция на президента на България Жельо Желев, известна като „Боянски ливади“, на която той критикува правителството на Филип Димитров.

1995 г. – НАТО стартира Операция „Преднамерена сила“ срещу армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина.

1999 г. – В Източен Тимор се провежда референдум, в който огромното мнозинство подкрепя обявяването на независимост от Индонезия (което е постигнато едва на 20 май 2002 г.).

2021 г. – Последните американски войски се оттеглят от Афганистан, с което се слага край на войната там.

Родени на 30 август

1401 г. – Георгий Сфранцес, византийски историк и Велик логотет († след 1478 г.)

1705 г. – Дейвид Хартли, британски мислител († 1757 г.)

1748 г. – Жак-Луи Давид, френски художник († 1825 г.)

1794 г. – Стивън У. Киърни, американски военачалник († 1848 г.)

1797 г. – Мери Шели, английска писателка († 1851 г.)

1842 г. – Александра Александровна, руска княгиня († 1849 г.)

1844 г. – Фридрих Рацел, германски географ († 1904 г.)

1852 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 г.) († 1911 г.)

1860 г. – Исак Левитан, руски художник († 1900 г.)

1861 г. – Чарлс Хемлин, американски юрист († 1938 г.)

1870 г. – Александра Георгиевна, велика руска княгиня († 1891 г.)

1871 г. – Ърнест Ръдърфорд, британски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1937 г.)

1884 г. – Теодор Сведберг, шведски физикохимик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1971 г.)

1892 г. – Любомир Весов, български поет († 1922 г.)

1898 г. – Цола Драгойчева, български политик († 1993 г.)

1898 г. – Шърли Бут, американска актриса († 1992 г.)

1899 г. – Цоню Дамянов, български юрист († ? г.)

1901 г. – Вилхелм Сабо, австрийски писател († 1986 г.)

1905 г. – Александър Запорожец, руски психолог († 1981 г.)

1908 г. – Фред Макмъри, американски актьор († 1991 г.)

1912 г. – Едуард Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1997 г.)

1913 г. – Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. († 1991 г.)

1927 г. – Найден Вълчев, български писател

1929 г. – Цветан Бончев, български физик († 1995 г.)

1930 г. – Стоян Цветков, български професор († 2007 г.)

1930 г. – Уорън Бъфет, американски инвеститор

1931 г. – Джак Суиджърт, американски астронавт († 1982 г.)

1932 г. – Данко Димитров, български писател

1934 г. – Анатолий Солоницин, руски актьор († 1982 г.)

1947 г. – Михаил Йончев, български поп-певец, носител на две награди от фестивала „Златният Орфей“

1948 г. – Виктор Скумин, руски учен

1954 г. – Александър Лукашенко, първи президент на Беларус

1958 г. – Анна Политковская, руска журналистка († 2006 г.)

1959 г. – Димитър Цонев, български журналист († 2016 г.)

1960 г. – Хасан Насрала, шиитски духовен водач

1963 г. – Марк Стронг, британски актьор

1972 г. – Камерън Диас, американска актриса

1972 г. – Павел Недвед, чешки футболист

1973 г. – Кимбърли Джоузеф, австралийска актриса

1977 г. – Норкис Батиста, венецуелска актриса

1977 г. – Огнян Огнянов, български футболист

1978 г. – Светослав Тодоров, български футболист

1979 г. – Хуан Игнасио Чела, аржентински тенисист

1980 г. – Боян Ковачев, български актьор

1980 г. – Дарин Ангелов, български актьор

1980 г. – Деян Ангелов, български актьор

1980 г. – Ейнджъл Коулби, английска актриса

1982 г. – Анди Родик, американски тенисист

1989 г. – Юмико Ашикава, японски певец