Иво Христов: Правителството не се подава на форсажи и Фон дер Лайен за нас не е инстанция, пред която трябва да се изповядваме

07/11/2026, 11:28

кадър: БНТ

Два пъти тази година българските граждани са потвърдили доверието си към кандидатите на "Прогресивна България" и са подкрепили курс към нормализация и устойчивост в страната. Това заяви в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" вицепремиерът Иво Христов. Той защити бюджетната политика на правителството, отхвърли твърденията за посегателство върху втория пенсионен стълб и коментира отношенията с "Възраждане", закриването на Комисията по досиетата и позицията на България за войната в Украйна.

По думите му резултатите от изборите показват подкрепа за политическата посока на формацията и за два важни стратегически избора – отстраняването на видимите олигархични зависимости от властта и недопускането на страната да поеме към война:

"На два пъти българските граждани тази година потвърдиха доверието към кандидатите на "Прогресивна България", т.е. потвърждават един курс към нормализация в страната и устойчивост. "Прогресивна България" може да бъде обвинявана в много неща, но със сигурност успя да свали най-видимите олигарси от власт и със сигурност успя да избегне това държавата да даде крен към войната, което можеше да се случи. Тоест два стратегически избора, благодарение на "Прогресивна България", бяха направени правилно от българските граждани, за което им благодарим", заяви Христов.

Вицепремиерът коментира и напрежението около представянето на новия държавен бюджет за 2027 година, като защити решението той да бъде представен в УНСС. Според него реакциите срещу това са свързани с недоволството на определени среди, че икономическата политика се обсъжда извън установените от тях рамки:

"Аз не разбирам какви са тези вълнения около това, че бюджетът бе представен в УНСС. Къде да бъде представен – в институт по ноктопластика? Нормално е там, където е центърът на икономическата академична мисъл, да бъде представен бюджетът. Разбира се, има серии от НПО-та, които искат да държат икономическата мисъл в България в рамките на неолибералната догма и много се изнервят, когато някой извън тях интерпретира бюджета."

Христов отхвърли и критиките, че премиерът търси аплодисменти с публичното представяне на финансовата рамка. Според него е нормално правителството да представя политиките си пред обществото и да получава подкрепа за тях. Той определи като спекулации твърденията, че правителството планира да посегне на средствата за втора пенсия:

"Това са спекулации относно бюджета и няма смисъл да се коментират, тъй като от това зависи къде отиват обществените пари, а не от приказките. Ако тръгнем да инкриминираме дискусии, мисъл, предложения и така нататък, значи ние просто не искаме да мислим. Това е бюджетът, който имам в ръцете си."

По думите му новата бюджетна рамка е по-добра от предходната, тъй като включва конкретни социални и икономически политики. Христов посочи увеличаването на данъчните облекчения за родители и въвеждането на ново облекчение за семейства с деца:

"Данъчните облекчения за едно дете минават от 3000 на 5000, за две деца – от 6000 на 10 000, за три и повече – от 9000 на 15 000. Това са съществени облекчения. Има съвършено нова интересна идея – да се правят данъчни облекчения в размер на 2000 евро за семейства, които имат деца, за така нареченото детско развитие. Тоест, ако децата ходят на спорт или вземат уроци, тези 2000 евро, похарчени за тези нужди, се приспадат от данъчната основа. Това са съществени облекчения, които стимулират хората да отглеждат деца и да ги развиват."

По темата за втория пенсионен стълб Христов заяви, че според него гражданите трябва да имат право сами да избират къде да бъдат насочвани осигурителните им средства. Той обаче уточни, че не може да коментира разговорите между Министерството на финансите и Европейската комисия:

"Според мен гражданите трябва да имат право да избират къде отиват парите им. Сега те не избират, сега са служебно разпределени. Почти всички българи не знаят къде отиват парите по втория стълб. Те не знаят, те не избират. Това е система с тежки дефицити, това е всеизвестно. Според мен хората трябва да знаят къде отиват парите им. Трябва да имат правото да избират – дали избират НОИ, или втори стълб в частен пенсионен фонд, дали избират един фонд или друг, защото в момента са служебно разпределени."

Вицепремиерът отхвърли обвиненията, че правителството не предприема реформи. Той посочи, че ограничаването на бюджетния дефицит, съкращаването на държавните разходи и административната реформа са сред основните приоритети:

"Този бюджет предвижда ограничаването на дефицита до едни приемливи нива, а следващата година този тренд ще продължи. Този бюджет предвижда ограничаване на държавните разходи, които рязко нараснаха през последните години. Този бюджет предвижда административна реформа, за която всички пледираха, но никой не предприемаше. За първи път някой има куража да проведе административна реформа. Ние съкращаваме немалко хора. Само в МВР са близо 2000 души. Тоест ние оптимизираме администрацията, за да ограничим харчовете и да я направим по-функционална", обясни той.

По темата за избора на нов Висш съдебен съвет Христов призна, че управляващите нямат необходимото мнозинство, за да извършат обновяването самостоятелно, и ще трябва да търсят подкрепа от други политически сили. Той отхвърли обвиненията, че взаимодействието с "Възраждане" е доказателство за политическа колаборация, и заяви, че водещи трябва да бъдат качествата на кандидатите.

Вицепремиерът коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и въпросите около дроновете, засечени в близост до българското крайбрежие. Христов заяви, че правителството няма да променя позицията си под външен натиск и ще се придържа към заключенията на експертите.

"Българското правителство не се подава на форсажи. Ние не чувстваме Фон дер Лайен като инстанция, пред която трябва да се изповядваме. Когато имаме данни, ще кажем това, което сме констатирали. Трябва да действаме като отговорна администрация. Ние не можем на базата на хипотези и логични догадки да оформяме държавната позиция. Защото от държавната позиция зависи как ще бъдем възприети в международен план. Ние може да влезем във военен конфликт заради подобни лекомислени действия", поясни той.

Христов отхвърли възможността в България да се стигне до мащабни протести по подобие на тези във Франция. Според него няма необходимата социална основа за подобно недоволство, въпреки опитите на политически сили и медии да нагнетяват напрежение.