Учените предупреждават: Европа се приближава до "ера на смъртоносни топлинни вълни"

16/09/2025, 07:50

Булфото

Над 2,3 милиона души в Европа биха могли да умрат от екстремни горещини до 2099 г., ако емисиите на парникови газове останат на сегашните си нива. Това е заключението, до което стигнаха учени, анализирали зависимостта на смъртните случаи от топлината и студа, пише Daily Galaxy, предаде БГНЕС.

Заключенията на учените се основават на мащабно проучване, публикувано в списание Nature Medicine. Работата е проведена от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Тя обхваща 854 града в 30 държави и това е една от най-подробните оценки на смъртността в Европа, свързана с климата. Учените анализираха историческия и прогнозиран баланс между смъртността от топлина и студ в периода от 2015 до 2099 г. В най-лошия случай те прогнозираха 2,3 милиона допълнителни смъртни случая, въпреки демографските промени или подобренията в медицината.

Експертите напомниха, че 2023 г. вече се превърна в най-горещата година в историята. Страните от Южна и Централна Европа са най-уязвими към изменението на климата. По-специално, прогнозата за Барселона гласи, че над 246 000 жители може да умрат от екстремни горещини до 2099 г. Сериозни загуби се прогнозират и за Рим, Неапол и Атина. Основните причини за това са високите температури през лятото, бързата урбанизация и застаряващото население. „Двойните топлинни вълни“ са особено опасни, когато горещите дни са последвани от също толкова горещи нощи. Това нарушава съня и натоварва сърдечно-съдовата система. В Средиземноморския регион най-тежката ситуация се очаква в Малта, където се прогнозират 268 допълнителни смъртни случая на 100 000 души. А това е два пъти повече от средното за Южна Европа.

Скандинавските страни и Ирландия може да регистрират спад на смъртността в началото на периода поради по-топлите зими. Но изследователите предупреждават: това явление е краткотрайно. До края на века дори в Хелзинки и Стокхолм се прогнозира общо увеличение на смъртните случаи, свързани с горещините, защото екстремните топлинни вълни ще достигнат и тези географски ширини.

Учените са взели предвид и възможните мерки за адаптация: озеленяване на градовете, подобряване на изолацията на домовете и широко разпространение на климатици. Но дори намаляването на риска от смъртни случаи от топлината наполовина, това би означавало шестцифрени загуби.

Водещият автор на изследването, професор Антонио Гаспарини, отбеляза, че оценките може дори да са подценени. Моделът не отчита въздействието на горските пожари, бурите или замърсяването на въздуха. А те също така представляват риск за здравето и ще стават по-чести. В екстремен сценарий общите загуби биха могли да достигнат до 4,7 милиона смъртни случая, удвоявайки предоставената оценка.

Учените предупреждават: без решително намаляване на емисиите, Европа се приближава до „ера на смъртоносни топлинни вълни“. Адаптацията може само да забави, но не и да спре кризата. Решаващият фактор остава бързото намаляване на парниковите газове, защото климатичното бъдеще на континента зависи пряко от решенията, взети през следващите десетилетия.

Изследването се различава от предишните по това, че се основава на криви на градската температура-смъртност за пет възрастови групи, а не на национални оценки. Моделът интегрира 19 климатични сценария, прогнози за населението от Центъра Витгенщайн и епидемиологични данни от The Lancet Planetary Health.