Колекторите продължават с психическия тормоз над длъжниците

12/10/2025, 13:32

Снимка Булфото

Приетият през юни тази година Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити покрива само банковите кредити, които представляват едва 35 процента от общия обем задължения. Останалите 65 процента от дълговете - към небанкови институции и телекоми, остават извън регулацията, което позволява на колекторските фирми да продължат с познатите методи на натиск и психически тормоз. Това съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите, цитирани ото Дунав мост.

Между първо и второ четене на законопроекта депутатите премахнаха ключови текстове, които щяха да разширят обхвата му. Според данните на Асоциацията за управление на вземания, банките и небанковите институции, основно фирми за бързи кредити, се изравниха с по 35 процента дял от общия обем дългове, а телекомуникационните оператори са трети с 18 процента.

По данни на Българската народна банка за второто тримесечие на 2025 година, брутните необслужвани кредити се увеличиха със 127 милиона лева, или 3,3 процента, до 3,9 милиарда лева. При домакинствата ръстът е 43 милиона лева. Увеличение спрямо предходното тримесечие беше отчетено за секторите "други финансови предприятия" с 52 милиона лева и "нефинансови предприятия" с 38 милиона лева.

Средният размер на продадените потребителски кредити за 2024 година е 909 лева, според данните на Асоциацията за управление на вземания. Парадоксът е, че процедурата на доброволно изпълнение е доказано ефективен инструмент тъкмо при тези задължения, които се увеличават значително, ако се събират по съдебен път.

Сърбия изпреварва България

България изостава в защитата на основни човешки права, като отказва упорито години наред да въведе европейския опит в сферата на задлъжнялостта. Съседна Сърбия отдавна прилага европейския модел на "доброволно изпълнение", който насърчава разсрочването и доброволното погасяване на дълговете.

Сръбският закон забранява телефонния тормоз, допуска единствено писмени напомняния и защитава длъжниците от злоупотреби. За разлика от България, в Сърбия не може да се прехвърлят задължения на потребители без тяхно изрично съгласие. Докато в България колекторите купуват всичко и упражняват тормоз за плащане на погасени по давност вземания.

Европейската процедура

Доброволното изпълнение е европейска процедура, при която съдебен изпълнител кани длъжника да плати доброволно без принуда, запори и заплахи. Процедурата позволява разсрочване на дълга чрез споразумение, е безплатна за длъжника и спестява съдебни и адвокатски такси. Длъжникът има право да откаже процедурата, което намалява натоварването на съдилищата.

"Днес, когато броят на проблемните кредити расте, а хората са подложени на ежедневен натиск от увеличаващите се безконтролно цени и вилнееща инфлация, България остава единствената държава в региона без механизъм за защита на длъжниците," заяви Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.

Законопроектът беше внесен първоначално от Министерски съвет в опит да се регулира дейността на колекторските фирми. Парламентът го прие на второ четене през юни тази година, но с ограничен обхват, който не включва значителна част от задълженията, събирани от колекторски компании.