В Румъния удържат 42% от брутната заплата, в България

В Румъния удържат 42% от брутната заплата, в България – 22,4%.

30/06/2026, 12:56

Снимка Пиксабей

Каква част от заплатата действително остава в джоба на работещите след данъци и задължителни осигуровки? Новите данни на Евростат показват значителни разлики между европейските държави, като България е сред страните с относително ниска данъчна тежест върху трудовите доходи.

Делът от доходите, който работещите плащат под формата на данъци и задължителни удръжки, варира значително в различните европейски държави. Това обаче, което най-силно интересува хората, е каква част от възнаграждението им реално остава след всички данъци и осигуровки.

За да покаже тази картина, Euronews Business използва данни на Евростат, с които изчислява съотношението между нетните и брутните годишни доходи. На тази база е определен делът от брутната заплата, който се насочва към данъци и други задължителни удръжки.

В някои случаи резултатът е отрицателен, което означава, че нетният доход надвишава брутния. Това се дължи на семейни помощи и данъчни облекчения.

Размерът на удръжките зависи и от семейното положение на работещите, както и от това дали имат деца на издръжка. Основният анализ разглежда сам човек без деца, но са включени и сравнения с други типове домакинства.

Румъния е с най-висок дял на удръжките, Кипър – с най-нисък
Според данните на Евростат за 2025 г., публикувани в средата на 2026 г., делът от брутните доходи, който отива за данъци и други задължителни удръжки при сам човек без деца и със средна работна заплата, варира от 15,1% в Кипър до 41,5% в Румъния. Средното равнище за Европейския съюз е 29,1%.

Средната годишна брутна заплата в ЕС възлиза на 37 958 евро, а нетният годишен доход е 26 929 евро. Това означава, че средно 11 029 евро се удържат под формата на данъци и осигуровки.

Освен Румъния, още шест държави отделят над една трета от брутните доходи за данъци и задължителни удръжки:

Литва – 39,1%;
Белгия – 37,6%;
Словения – 36,9%;
Германия – 34,8%;
Дания – 34,0%;
Унгария – 33,5%.

Над средното за ЕС са още Люксембург (32,6%) и Хърватия (31,5%).

В противоположния край на класацията след Кипър се нарежда Гърция, където едва 17% от брутните доходи отиват за данъци и задължителни удръжки.

България е сред страните с по-ниска данъчна тежест върху доходите
Група държави се нареждат в диапазона между 22% и 25%.

Сред тях са:

Чехия – 21,6%;
Ирландия – 21,6%;
Португалия – 21,8%;
Испания – 22,1%;
България – 22,4%;
Малта – 23,1%;
Естония – 23,2%;
Италия – 24,1%;
Швеция – 24,5%;
Словакия – 24,6%.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Германия отчита най-високия дял на удръжките – 34,8%, докато Испания е с най-ниския – 22,1%. Показателят е 26,2% във Франция и 24,1% в Италия.

Като цяло държавите от Южна Европа имат по-нисък дял на удръжките от трудовите доходи, докато по-високи стойности са характерни за Централна и Източна Европа. В Западна Европа картината е по-разнородна, като Белгия и Германия са сред страните с най-висока данъчна тежест. Значителни различия се наблюдават и сред северните и балтийските държави, което показва, че географското положение само по себе си не обяснява разликите.

Наличието на деца на издръжка може съществено да намали дела от доходите, който се отделя за данъци и осигуровки, особено при семейства с един работещ родител.

При този тип домакинства делът варира от -3,3% в Гърция до 33,4% в Румъния.

Отрицателна стойност има и Полша (-0,6%), където благодарение на семейните помощи и данъчните облекчения нетният доход надхвърля брутния.

Средната стойност за ЕС при семейства с един работещ и две деца е едва 8%, при 29,1% за сам човек без деца.

Румъния се откроява с най-високата данъчна тежест и при този тип домакинства. След нея е Литва с 23,8%, което е почти с 10 процентни пункта по-ниско. Освен тези две държави, над 20% достигат още Унгария, Словения, Финландия и Дания.

Най-голяма разлика между сам човек без деца и семейство с един работещ родител и две деца се наблюдава в Германия.

Делът на данъците и задължителните удръжки спада от 34,8% до едва 0,2%, или с 34,6 процентни пункта.

И в двата случая брутният годишен доход е 47 514 евро. Нетният доход обаче достига 47 424 евро при семейство с две деца, докато сам човек без деца получава 31 000 евро. Разликата е 16 424 евро годишно.

При семейства с двама работещи родители и две деца делът на данъците и осигуровките е по-нисък, отколкото при сам човек без деца, във всички държави от ЕС с изключение на Гърция.

Полша е сред страните с най-голяма разлика – 11,5 процентни пункта. В Гърция обаче данъчната тежест остава еднаква и в двата случая.

Икономистът от Tax Foundation Алекс Менгден посочва, че при оценката на данъчната тежест върху труда не трябва да се разглежда единствено подоходният данък.

„Например данъчната тежест върху труда в Дания е по-ниска от тази в Полша, но Дания изглежда сред държавите с най-високи данъци, защото облагането на труда там почти изцяло се основава на подоходния данък. В Полша социалноосигурителните вноски са почти два пъти и половина по-високи от подоходния данък, плащан от работодателя за работник със средна заплата, което поставя страната на противоположния край на класацията“, коментира той пред Euronews Business, цитиран от btvnovinite.bg.