Връщат образователната система към модела 4 - 4 - 4

Дата: 11/12, 22:00

Булфото

През 2016 година основното образование беше свалено с една година и се завършваше след 7-ми клас. Почти 10 години по-късно експертите отчитат негативни последици от промяната и налице е готовността системата да се върне към модела 4 – 4 – 4, тоест 4 - години начално, още 4 - основно и 4 - средно образование.

Бившия образователен министър проф. Галин Цоков заяви съгласие с тази промяна в предаването „Социална мрежа”. Според него тя стъпва на международни сравнения. Проведеното, съвместно с проф. Цоков, изследване показва, че българското основно образование е най-краткотрайното в Европа – едва седем години, докато масово моделът е деветгодишен, а в пет държави – дори десетгодишен.

Това по-кратко обучение води до рязко намаляване на общообразователната подготовка.
„Стремим се към международен стандарт от около 7800 часа, а при нас са около 4200–4900. Това води до пресоване на материала и претоварване в прогимназията и гимназията“, коментира професорът.

Според него именно това е една от причините за демотивацията на учениците, която „логично се прехвърля и към учителите“. Промените в разпределението на годините биха дали пространство за по-равномерно натоварване и реално учене, вместо „припускане по учебния материал“.

Проф. Цоков подчерта, че от ключово значение е как ще се структурира цялата образователна система. Той даде пример с Полша, която преди 15 години увеличава основните класове и само след десетилетие бележи рязък напредък в резултатите от тестовете на програмата PISA.

Специалистът смята, че претоварването на програмите е резултат и от стара политика на МОН, която трябва да се трансформира – учебните програми не бива да се променят в посока още повече съдържание, а към развиване на умения:
„Повече практически задачи, повече природонаучни дисциплини и насоченост към компетентности, а не към възпроизвеждане на факти.“

Според него е важна функционалната грамотност. Според него проблемът не е, че учениците „не знаят“, а че не могат да работят с текст, да задържат внимание, да мислят критично.
„Много често решението на задачата е в самия текст, но учениците не го откриват, защото не умеят да четат функционално“, каза бившият образователен министър.

Според проф. Цоков бъдещето на образованието е в холистичния модел, в който не се променя само един елемент, а всички части на системата – учебно съдържание, методи на преподаване, оценяване и подготовката на учители – се развиват синхронно.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!