Двуетажните влакове от НРБ - къде изчезнаха?

27/10/2025, 12:49

Кадър БДЖ

В края на 60-те години България посреща от ГДР двуетажни влакове, които бяха едновременно инженерно постижение и емоционална атракция. Половин век по-късно те са изчезнали от релсите, но са останали дълбоко в спомените на поколения пътници, предаде Пловдив 24 и socbg.com.

В навечерието на 1967 г. българската железница се оказва пред предизвикателството да модернизира късите си пътнически линии. Решението идва от източната част на Европа – ГДР, където фирмата VEB Waggonbau G?rlitz произвежда първите двуетажни пътнически вагони, предназначени да увеличат капацитета и да направят пътуването по-удобно. България ги внася и съставя композиции от по четири вагона, които започват своето пътуване по линиите София – Банкя, София – Лакатник, София – Мездра и София – Станянци, а по-късно и до Своге, Драгоман и други градове.

За големите пътници това е просто нова форма на транспорт. Но за децата на 70-те и 80-те години двуетажният влак е истинско чудо на инженерната магия. Всяко пътуване започва с надпревара кой ще заеме горния етаж – място, което осигурява панорамен изглед към релсите и околната природа. Със звук на тракане и леко поклащане, влакът носи усещане за приключение.

Няма как да не споменем и един забавен аспект от пътуванията. Кондукторите, които проверявали билетите, често били „надвиквани“ от хитри пътници, които се промъквали между етажите. Горният етаж се превръща в своеобразно убежище – бързане, смях, леко чувство на бунт срещу правилата. Тези мигове, събрани в спомените на поколения, днес изглеждат почти магически.

Визуално двуетажните вагони са впечатляващи. Дълги, с метални рамки и дървени седалки, те комбинират практичност и естетика. Всеки детайл е проектиран да издържа натоварването, а вътрешното разпределение да осигури максимален комфорт. Светлината, която прониква през големите прозорци, създава усещането за простор, а характерният шум от колелата по релсите придава ритъм на всяко пътуване.

Историческата им роля не е само в удобството. Вносът на двуетажни влакове показва технологичния напредък на БДЖ и готовността на страната да приеме нови инженерни решения, дори когато ресурсите са ограничени. Тези композиции били един от малкото примери за модерна железопътна инфраструктура в страната през този период.

Но както всички велики технологии, и тази имаше своето време. До средата на 90-те години двуетажните влакове постепенно изчезват от българските релси. Причините са комплексни – стареене на вагони, затруднено поддържане, смяна на транспортната стратегия и електрификация на линии, които правят някои маршрути излишни. Въпреки това, за хората, които са пътували с тях, споменът остава жив.

Социалната им значимост е също забележителна. За много семейства пътуването с двуетажен влак е било събитие, момент на общуване, смях и очакване. Децата научават първите уроци по дисциплина и свободолюбие между седалките, а възрастните откриват удобство и сигурност в непознати дни.

В ретроспекция двуетажните влакове на БДЖ са символ на епоха, на технологична амбиция и на културна памет. Те представляват мост между миналото и настоящето, между механичния свят на 60-те и съвременния транспорт. За историците и железопътните ентусиасти те са обект на изследване, а за обикновените хора – сладък спомен от детството.

И днес, когато някой спомен за пътуване по линията София – Перник – Кюстендил или София – Своге се появи, образът на двуетажния влак изплува веднага. Спомени за горните етажи, за смеха, за първите пътувания без родителски надзор, за мириса на стари седалки и дърво, се събират в едно.

Двуетажните влакове не са просто транспорт – те са спомени, съкровища и символ на едно време, което децата на 70-те и 80-те години пазят в сърцата си. Половин век след като последният им вагон е спрял, те продължават да вдъхновяват носталгия и да разказват историята на България по релсите.

А вие помните ли първото си пътуване с двуетажен влак? Горният етаж ли беше вашето убежище, или просто сте се наслаждавали на гледката отдолу? Споделете спомените си и нека тези „забравени гиганти“ живеят отново в разговорите ни.