Държавните магазини няма да преборят Лидл, Билла и Кауфланд

28/10/2025, 11:03

Пиксабей

Над 70% от българите не вярват, че т.нар. "държавни магазини за хората“ ще окажат реален ефект върху цените. Това показват резултатите от новото национално проучване на JTN. Оказва се, че една от най-обсъжданите идеи тази есен - магазините, които би трябвало да предлагат стоки на по-ниски цени, среща предимно недоверие и скептицизъм, като хората виждат в тях повече политика, отколкото помощ, предаде Актуално.

Българите не вярват в чудодейни държавни инициативи

Според авторите на проучването българите вече не вярват в "чудодейни“ държавни инициативи, които обещават да спасят потребителите от пазарните механизми.Повечето респонденти ги виждат като политически ход, а не като социална подкрепа.

• 72% смятат, че няма да повлияят на цените в частния сектор;

• 65% не вярват, че ще помогнат на уязвимите групи;

• 60% ги определят като лоша инвестиция на публични средства;

• а повече от половината (58%) са убедени, че подобна инициатива ще затрудни, вместо да улесни прехода към еврото.

Думата, която най-често се появява в коментарите на респондентите, е „пиар“ – не помощ, не стабилност, а публична демонстрация без реално съдържание.

"Българите стават все по-внимателни към публични послания, особено ако ги идентифицират като популистки. Те ясно различават реалните решения от символичните жестове,“ коментира Даньо Димитров, управляващ директор на JTN.

В очакване на новата валута

Макар темата за цените да доминира в очакване на еврото, поведението на потребителите показва спокойствие и адаптивност, а не страх. Повече от две трети вече планират бюджета си внимателно, купуват основно на промоция и избират по-достъпни марки. Хората не очакват чудеса – просто ще се приспособят, коментират от JTN.

"Еврото идва": Ето как ще се случи зареждането с евробанкноти и евромонети

Типичната стратегия звучи така: „Ще купувам по-малки количества, ще чакам намаления, ще гледам повече промоции.“

Дори при повишаване на цените, повечето българи заявяват, че няма да се откажат от нужните стоки, а ще регулират потреблението си.

Само 12–13% планират да се откажат изцяло от „екстрите“ – цигари, сладки изделия или безалкохолни напитки.

Най-силно изразените притеснения са очаквани:

• неоснователно повишаване на цените от търговците (82%);

• общо поскъпване и инфлация (78%);

• маркетингово „закръгляне нагоре“ на цените (74%)

Но тези страхове не се превръщат в песимизъм. Българите се готвят за промяната с реалистични очаквания, а не с усещане за криза. Повечето българи смятат, че ще им трябват до три месеца, за да свикнат с новите цени в евро. Вярват, че преходът ще бъде труден, но преодолим, стига комуникацията от страна на бизнеса и институциите да е честна и прозрачна, посочват авторите на проучването.

Еврото – разделяща тема

Обществото остава разделено почти наполовина по отношение на еврото – около 40% го подкрепят, толкова са и против. Повечето хора оценяват практическите ползи – по-лесни пътувания, по-прозрачни цени и по-сигурни спестявания, но малцина вярват, че валутната промяна ще подобри икономическата политика.

Близо две трети смятат, че левът е важна част от националната идентичност, а една пета признават, че вероятно винаги ще „преизчисляват в левове“ при пазаруване.

Около една трета от респондентите си спомнят за информационна кампания за еврото, но малцина я намират за достатъчно полезна.

Хората очакват конкретни действия – ясно двойно изписване на цените, замразяване на цените в първите месеци и ясни етикети с последната промяна на стойността.

Изследването е проведено през септември 2025 г. сред 600 пълнолетни граждани (18–75 г.), активно участващи във вземането на решения за покупки в домакинството.

Проучването е реализирано чрез онлайн панела на JTN Research по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing) и е национално представително за градското население на България.