Учени: Повече от половината ледници в Антарктика ще изчезнат до 2300 година

03/11/2025, 05:00

Снимка Пиксабей

Учени от Сорбоната предупреждават, че до края на 23-ти век големи части от крайбрежните градове по света могат да бъдат потопени под вода в резултат на ускорено топене на антарктическите ледове. Според проучването, публикувано в списание Nature, до 59% от ледените шелфове на Антарктида могат да се сринат до 2300 г., ако нивата на въглеродните емисии продължат да нарастват с настоящите темпове, пише Факти.

Изчисленията показват, че подобен сценарий би довел до необратимо покачване на глобалното морско равнище с около 10 метра. Това би поставило под заплаха стотици крайбрежни населени места. В Обединеното кралство това включва градове като Хъл, Бристол и Глазгоу, а в Съединените щати — Хюстън, Ню Орлиънс и Маями.

Екипът от учени, ръководен от д-р Клара Бургар от Сорбоната, е извършил компютърни симулации върху 64 антарктически ледени шелфа. Те са установили, че при сценарий с ограничени емисии и глобално затопляне под 2°C до 2300 г., само един шелф би бил изложен на риск. При високоемисионен сценарий, когато средната температура се повиши с около 12°C, 38 от общо 64 шелфа – или 59% – могат да се сринат напълно.

Според учените ледовите шелфове функционират като „предпазен пояс“ около континента, забавяйки потока на леда от вътрешността на Антарктида към океана. Срутването им би ускорило изтичането на ледени маси в морето и съответно би увеличило покачването на морското равнище.

Моделите сочат, че най-интензивният период на нестабилност на ледовете може да настъпи между 2085 и 2170 г., което означава, че първите сериозни ефекти ще се усетят още през следващите два века.

Авторите определят оценките си като консервативни и подчертават, че действителното разпадане на ледовете може да настъпи по-рано поради фактори като разломи, ерозия и хидрофрактуриране.

Ако нивото на океаните се покачи с 10 метра, прогнозите сочат, че големи части от световните крайбрежия ще бъдат необитаеми. Във Великобритания под вода биха останали Портсмут, Саутенд, Хъл, Бристол и Кардиф, както и големи зони по течението на Темза, включително квартали като Хамърсмит, Гринуич, Саутуорк и Уестминстър. В континентална Европа биха били засегнати крайбрежията от Кале до западна Дания, както и градове като Венеция, Монпелие, Севиля и Лисабон.

В САЩ под заплаха са южните щати Флорида, Луизиана и Тексас, докато в Азия последствията биха засегнали големи части от Бангладеш и мегаполиси като Шанхай, Хошимин и Карачи.

Изследователите подчертават, че настоящите политики за ограничаване на емисиите ще бъдат решаващи за предотвратяване на дългосрочните последици. Според тях изборът, направен в следващите десетилетия, ще определи дали светът ще запази антарктическите ледове или ще се изправи пред най-мащабното покачване на морското равнище в съвременната история.