Пчелари: Такъв мор по пчелите никога не е имало

05/11/2025, 12:41

Пиксабей

Сушата и топлите зими объркват цикъла на пчелите и водят до "гладна смърт"

Климатичните промени поставят пчеларството в България на ръба на оцеляването, като загубите на пчелни семейства в някои райони на страната са катастрофални. През изминалата зима в Плевенско те достигат до 70%, а в област Русе – дори до 100%, предаде Дунав мост.

Основните причини за масовата смъртност са т.нар. "гладна смърт" поради недостатъчно хранителни запаси и обърканият зимен цикъл. Необичайно топлите зими подлъгват пчелите да излизат в търсене на цъфтящи растения, когато такива на практика липсват, изтощавайки резервите на кошера.

В същото време, рязкото засушаване през 2025 година, определяно като едно от най-тежките от средата на 20-ти век, драстично е намалило хранителната база за опрашителите. Високите температури карат растенията да отделят по-малко нектар, което води до по-слаб медодобив и отслабва пчелните семейства преди зимата.

Застрашени са и дивите пчели

Проблемът не засяга само медоносните пчели. Между 600 и 800 вида диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна заради климатичните промени.

Експертите алармират за т.нар. фенологично разминаване – повишаването на температурите предизвиква по-ранен цъфтеж на някои растения, точно когато пчелите още не са активни. Това разминаване застрашава цели видове. Такъв е примерът с цветето "съсънка" (Pulsatilla vulgaris), което се опрашва само от един вид дива пчела (Osmia bicolor). Ако двата вида се разминат, растението не може да се възпроизведе и популацията му е застрашена.

Според агронома Роман Рачков, термичният стрес от високите температури води и до отслабване на имунната защита на пчелите, правейки ги по-уязвими към инфекции в кошера.

Пчеларите усещат промените най-пряко. Красимир Костов от шабленското село Езерец, който се грижи за кошери повече от 25 години, описва ситуацията като все по-несигурна. Той разказва за нетипично студена пролет с валежи от сняг през април, която е измразила цъфтежа, последвана от изключително горещо лято.

През изминалата година пчеларят е загубил около 50% от пчелните си семейства. Той потвърждава, че горещините ограничават времето, през което растенията дават нектар, а това се отразява на медодобива.

"При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това поставя под въпрос рентабилността на професията," смята Костов.

Адаптация за оцеляване

Въпреки трудностите, опитните пчелари се опитват да се адаптират, като прилагат и по-стари методи за предпазване на пчелите от жегите. Красимир Костов обяснява, че боядисва кошерите си в бяло, за да отразяват слънцето, и разширява входовете им, за да влиза повече въздух.

Той също така никога не забравя да осигури на пчелите си постоянен достъп до прясна вода и разполага кошерите близо до дървета, осигуряващи сянка.

Пчелите са сред най-чувствителните индикатори за климатичните промени и тяхната загуба е предупреждение за дълбоки процеси в природата. Опазването им е въпрос на обща отговорност към бъдещето на екосистемите.