Учени създадоха наночастици, ускоряващи срастването на зъбните импланти с костите

27/08/2026, 01:00

Снимка: Pexels

Учени от университета „Крал Халид" в Саудитска Арабия, съвместно с колеги от Пакистан, са разработили нов материал, който ускорява срастването на зъбните импланти с костите, пише сп. „Сайънтифик рипортс", цитарано от БТА.

Новият подход включва използването на наночастици на основата на цинков оксид и добавянето на мед. Тяхната уникална люспеста форма създава идеални условия за растежа на костни клетки.

Учените са създали четири вида наночастици. Най-добри резултати е показал вариантът с люспеста структура, който се характеризира с най-голяма повърхност и много малък размер на кристалите. Формата на наночастиците позволява на структурата активно да взаимодейства с клетките.

В хода на лабораторни експерименти с човешки стволови клетки учените са установили, че именно люспестите частици са стимулирали най-силно жизнената дейност на клетките. Същите частици освен това са предизвикали най-интензивно отделяне на протеина VEGF (съдов ендотелен растежен фактор).

Този протеин задейства образуването на нови кръвоносни съдове, което е от решаващо значение за срастването на импланта с костта. Три седмици след началото на експеримента концентрацията на протеина е достигнала количество, което гарантира, че организмът няма да отхвърли материала на по-късен етап.

Цинковият оксид отдавна е известен със своята биосъвместимост и антибактериалните си свойства, а добавянето на мед ускорява растежа на кръвоносните съдове. Днес в стоматологията често се използват титанови импланти, но срастването им с костта може да отнеме месеци. Ако такива импланти се покрият с новия материал, процесът на регенерация може да се ускори.

Изследователите отбелязват, че към момента разполагат само с предварителни лабораторни резултати. Преди да стане възможно прилагането на метода при хора, учените трябва да проведат допълнителни изпитвания, като например да проучат как точно се отделят йоните от частиците и да тестват структурата на материала в динамични модели, имитиращи реалната работа на организма.