Снимка Пиксабей
Днес е последният ден за боядисване на яйца за Великден.
Боядисването на великденски яйца е част от традицията на празника. Но в някои части на България те са изкуство – не просто боядисани, а изписани – с восък, символи и много търпение. В чепинския край се пази тази многовековна традиция.
Дървена пръчка, метален накрайник и малко восък – така започва процесът по писане на яйцата. Пчелният восък се нагрява и върху повърхността започва да се рисува с много търпение.
„Яйцето трябва да се раздели на две, на четири, на осем и след това започваме да изписваме фигурите“, разказва майсторката Елена.
Всичко започва с ред и прецизност. След разделянето идват фигурите – точки и линии, които се превръщат в сложни орнаменти. „Стараем се да правим прави линии, тънки, да бъде като дантела“, допълва тя.
Тази прецизност не идва лесно. Тя се учи с години и се предава от майсторите на младите. „По-старите майстори преподаваме на по-младите. Някой трябва да наследи тази традиция“, казват занаятчиите.
А за някои срещата с изкуството е съвсем нова. „За пръв път дойдох тук да пиша, като мама ме заведе. Даже не знаех, че има такава традиция в града“, споделя малко момиче. И майсторите някога са били ученици. Традицията често се предава в семейството.
„Като стар каменски род, моята баба е писала яйца, и мъже пишат яйца. И така през поколение съм наследила дарба да изписвам великденските яйца“, разказва една от жените.
Както в повечето изкуства, и тук няма връщане назад. „Където е минало восък, няма да може да се оправи, но дефектът става ефект“, казват майсторите.
След завършването на писането, яйцата се потапят традиционно в червена боя – цвят на живот, вярата и възкресението. „На времето са ги правили по тази технология, варяли са ги в памучна червена боя, за да се получи този наситен бордо цвят, от който изпъква шарката“, обясняват те.
И чак тогава се разкрива истинската картина – скрита до последно под восъка.
„То е свещено нещо да изписваш едно великденско яйце с писалка и восък. Това ги прави ценни яйцата“, казват майсторите. Тази традиция не е само местна – среща се в цяла Европа. Но у нас носи своята специфика.
„Във Велинград, Ракитово, Костенец, Ихтиман, Метрополея, а в последните години и в Елешница и Добринище, е разпространена техника с писалка и восък, с която се изписват прекрасни орнаменти. В миналото това е било свещено действие“, обяснява Георги.
Всеки символ носи послание.
„Това, което се рисува, е свързано с вярванията на хората. Един от най-разпространените орнаменти е кръстът. Има и други – като „звездата“, разпространена и в Румъния и Унгария. Тук има и орнамент „стълбата“, свързан с вярването за стълбата към небето. Пеперудата пък е символ на човешката душа“, разказват пазителите на традицията.
Някога изписването е било ритуал. Днес – традиция, която продължава да живее. В ръцете на тези, които я пазят… и на тези, които тепърва я откриват.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Благодатният огън от Йерусалим ще пристигне в Русе от Румъния
Дата: 11/04, 17:25
Започнаха мирните преговори между САЩ и Иран в Исламабад
Дата: 11/04, 17:20
Ивайло Калфин: Стратегията на Иран е да нанесе максимални щети на целия свят
Дата: 11/04, 17:04
Румънец колекционира сарми и мечтае да направи музей, в него ще има и експонати от България
Дата: 11/04, 16:53
Кардиолог с важно напомняне за Великден
Дата: 11/04, 16:39