Семейството е най важно – то е здрава опора за всички в него. Когато има неразбирателство най-много страда детето. Важни за него са възпитание, морални ценности, обич и разбиране. В семейства, преминаващи през раздяла или напрегнати отношения, често възникват невидими съюзи, които не се изговарят, но диктуват поведението на всички.
Понякога родител и дете се обединяват срещу другия родител, други случаи част от роднините се съюзяват в борбата срещу някого, или нов партньор срещу другия родител. Това често е ,,емоционален капан“ за детето. В много семейства напрежението между родителите не остава само между тях. То прониква невидимо в света на децата, които – макар и без думи да го заявяват – започват да носят последствията от случващото се. продиктуван от инстинкта да оцелеят емоционално.
Всяко семейство има история – понякога топла и грижовна, друг път тежка, изпълнена с мълчание, страх или срам. Психологията нарича това семейни сценарии: невидимите правила и убеждения, които определят какви отношения са „приемливи“- онези модели на поведение, отношения и очаквания, които се предават от поколение на поколение. Понякога те не се описват с думи, а с преживявания, усещане и повторение. Семейният сценарий е неосъзнат модел. Той често започва много по-назад, отколкото си представяме – в живота на родители, и поколения преди тях. Децата ги възприемат без думи, или просто като част от атмосферата в дома. Сценариите се предават чрез различни послания: езика на тялото, реакциите към емоции, начина, по който се разрешават конфликти, мълчание и семейни тайни. Когато отношенията между родителите станат напрегнати, децата често започват да се адаптират така, че да съхранят семейството. В семейната психология това са познатите роли на: ,,Героя“, ,,Бунтаря“ и ,,Миротвореца“. „Героят“ – детето, което трябва да бъде силно, „бунтарят“ – гласът на потиснатата болка и „миротворецът“ – детето, което застава между два огъня.
Всяко семейство има история - може да пази и тайни и за някои от тях почти не се говори. Някои са болезнени, други - изпълнени със срам, страх, или вина. Фамилните тайни са една от най-трудните и често подценявани форми на емоционално напрежение в семейството. Децата са много чувствителни и интуитивни към семейната атмосфера. Те разчитат промени в тона и поведението, внезапни паузи или смяна на темата, виждат затворените врати, прошепнати разговори, напрежение при споменаване на определен човек или тема. Те порастват в свят, в който истината е опасна, а въпросите са забранени. Живеейки в тази обстановка родителите не разбират че това утежнява детското преживяване. За детето това е тежест, за която то няма обяснение, никой не споделя с него и то няма информация. В много семейства конфликтът не се изразява чрез скандали, а чрез тишина. Няма викове, счупени предмети или физически сблъсъци. И въпреки това атмосферата тежи. Мълчанието се превръща в силно послание, а думите, които не са изречени, понякога раняват повече.
Това са „тихи конфликти“ – невидимите напрежения, които се събират между родителите като въздух пред буря. И макар те да вярват, че „щом не се караме, децата не страдат“, практиката и психологическите изследвания показват друго.
Ако детето е отраснало с традициите в сплотено семейство, на честни, уважаващи се роднини, то има шанса да расте в спокойна среда. Има деца, които са нямали „късмет“ и са отраснали в напрежение, страх да изразят чувствата си, постоянни забележки и недооценяване, породено от различни фактори. За да расте детето спокойно, с увереност и самочувствие, трябва постоянно да бъде поощрявано и високо ценено. В някои случаи детето не участва пряко, но емоционално е въвлечено в конфликта, опитвайки се да не нарани никого и същевременно да не бъде изоставено. Прекалено трудно е за детската психика да участва в тежки взаимоотношения и да запази лоялност. То обича и двамата си родители, а трябва да прави избор.
Не всяка двойка се разделя заради липса на любов. Понякога раздялата започва там, където различията пречат на общуването, а напрежението постепенно се прехвърля върху децата. Темпераментът на родителите и степента на тяхната лична независимост са едни от най дълбоките ,,скрити двигатели” на семейните конфликти. Детето неволно се превръща в емоционален партньор на своя родител. Това се нарича родителска инверсия – ситуация, в която ролите се обръщат: детето става утешител, съветник, довереник, а родителят – човекът, който търси стабилност и подкрепа. Така детето се превръща в родител. Една от най-тихите, но най-натоварващи форми на семейна роля е моментът, в който детето започва да изпълнява емоционалните функции на възрастен.
Семейните митове („ние не спорим“, „ние не показваме слабост“) също пречат на здравата комуникация. Когато в едно семейството ,,не се спори“, това означава, че трудните теми не се обсъждат. На пръв поглед това звучи като стремеж към хармония, но всъщност потиска здравословните разговори и води до напрежение. Как това пречи на комуникацията;
Избягват се трудни теми, които може да включват емоционални, здравни, финансови или др.;
Потискане на негативни чувства като гняв, страх, тревога;
Липса на открито изразяване на нужди, мълчи се за проблеми, за да не се развали „мира у дома“.
Децата копират този модел и не умеят да изразяват чувства и емоции. Не се чувстват подкрепени, живеят сами със страховете си, натрупва се скрито напрежение, което може да се изрази в психическа форма. Започват да изпитват тревога при най-малък спор или открит разговор. Израстват с убеждението, че мълчанието и добрите отношения са най-важни.
Здравата семейна среда не се изгражда чрез потискане на проблемите, а чрез готовност за открито общуване, уважение към различията и смелост да се изразяват истинските чувства. Така в семейната среда всеки може да бъде чут, приет и разбран. Те трябва да са модел, пример и повод за гордост, но в някои ситуации когато всичко се обърка се получава обратното. За да се чувства детето добре в новосъздадена ситуация на раздяла, то се нуждае от нежност и любов от двамата. Ролята на никой от тях не може и не бива да бъде заменяна.
За да е щастливо и спокойно едно дете и да се вижда искрата в очите му трябва да расте в спокойна среда. Важното в тежки ситуации е да не се застава на страната на единия родител, да се наблюдава поведението на детето за промени в настроението му, концентрацията и начин на живот.
Ролята на специалистите в подпомагането на този процес е важна и да се потърси помощ от тях е отговорност. Фондация „Владиславово“ единствена във Варна предлага услугата „Контактен център“. В Комплексите за социални услуги на фондацията в район „Аспарухово“ и в район „Владиславово“ се предоставят общодостъпни и специализирани услуги, включващи психологически и социални консултации. Контактният център е място, където детето е на първо място. В безопасна и спокойна среда децата на разделени родители могат да се виждат с родител, с когото не живеят. Там се провеждат срещи под наблюдението на социални работници и психолози, които гарантират, че времето заедно е сигурно, спокойно и насочено към детето.
Целта е една, но дълбока – детето да не се чувства разкъсвано, да не се страхува, и да знае, че и двамата му родители го обичат.
Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.
*публикация
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
6 декември 1850 г. – Появява се офталмоскопа
Дата: 06/12, 01:30
Идеи за коледна украса от Mr.Bricolage
Дата: 06/12, 01:20
ИУ-Варна бе домакин на престижно събитие в строителния сектор
Дата: 06/12, 01:10
Разсекретяват доказателства по делото „Епстийн“
Дата: 06/12, 01:00
Братът на Килиан Мбапе донесе победа на Лил
Дата: 06/12, 00:45