Полицаят би трябвало винаги да е прав

08/08/2011, 12:07

Похитител и убиец на дете, излежаващ доживотна присъда, осъди Германия „за грубо нарушение на човешкото му достойнство”, съобщи в последния си брой Der Spiegel. Че в затвора могат да унижат човешкото достойнство, не е новина, но случаят заслужава малко внимание.

Името Магнус Гeфген нашумя в медиите преди десетина година, днес обаче малцина си спомнят разигралата се във Франкфурт трагедия, затова ще ми разрешите кратка ретроспекция. През есента на 2002 г. похитител отвлече 11-годишният син на банкера Фридрих фон Метцлер. Въпреки че семейството изплаща незабавно искания откуп от 1 милион евро, детето не беше върнато. На третия ден полицията залавя похитителя, но той категорично отказва да посочи мястото, където е скрито момчето, след това сочи фалшив адрес. Едва след като следователят го заплашва, че ще бъде подложен на „нетърпима болка”, посочва адреса. Когато полицията отива, вече е късно - откриват трупа на детето. Съдът произнася най-тежката по закон присъда – доживотен затвор.

Сега, по иск на похитителя, съдът определи действието на следователя като „тежко правонарушение”. Обърнете внимание – заради заплаха, не заради действие. И то за да бъде спасено дете.

Четейки това съобщение, човек не може да не направи сравнение с нашата действителност. Според официалните отчети ние също има с какво да се „похвалим”. За полицейско насилие миналата година са образувани 72 досъдебни производства, 23-ма души са съдени, 12 от тях осъдени. Това ли е обаче цялата картина? Достатъчно е да си припомним многобройните показни арести с участието на маскирани и тежко въоръжени мъже, които след това се оказват или „по погрешка”, или ялови. И които след телевизионната шумотевица потъват в забвение. И се налага да ни напомнят от ООН и Страсбург.

За последните 12 години Европейският съд за правата на човека в Страсбург е произнесъл 27 осъдителни присъди срещу България за извършено полицейско насилие, сред които 10 убийства. И това е само върхът на айсберга – колцина се наемат да се съдят в Страсбург. Въпреки присъдите и изплатените по тях над 900 000 евро компенсация държавни пари по тези дела досега у нас няма нито един ефективно осъден полицай за извършено насилие, сочи анализ на Българския хелзинкски комитет.

„България трябва да предприеме необходимите мерки да премахне всички форми на насилие от страна на полицията и лошо третиране по време на полицейски операции”, е записано в публикувания миналата седмица доклад на Комитета по правата на човека към ООН. „Позоваваме се на големия брой случаи на мъчения и нехуманно отношение от страна на служителите на реда... Нито едно от прокурорските разследвания не е довело до наказания за въпросните полицаи”, коментира доклада Кристер Телин, член на комитета, пред БНР.

По презумпция полицаят трябва винаги да е прав. Това дава сигурност на обикновения гражданин (който осигурява заплатата на този полицай), че държавата се грижи за него. За съжаление реалността е друга.

Йордан Дончев