Връчиха Нобеловата награда за мир в отсъствието на носителката ѝ

10/12/2025, 16:17

Кадър Youtube

Днешната церемония по връчването на Нобеловата награда за мир в Осло се проведе без носителката на тазгодишното отличие - венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.

58-годишната Мачадо е обект на 10-годишна забрана за пътуване, наложена ѝ от венецуелските власти, и се укрива от повече от година. Местонахождението ѝ не е известно, посочва БГНЕС.

Церемонията започна днес в 14 часа българско време и ще се състоя въпреки отсъствието на нобеловия носител. Ана Корина Соса Мачадо, дъщерята на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, прие отличието от нейно име на церемония в Осло.

В разговор с председателя на Нобеловия комитет, публикуван точно преди церемонията, Мачадо каза, че е „много тъжна и съжалява“, че няма да успее да пристигне навреме, като подчерта, че е на път и че „толкова много хора са рискували живота си, за да мога да пристигна в Осло“, предаде АФП.

Тя е „в безопасност“ и се очаква да пристигне в Осло най-късно утре - 11 декември, съобщи Нобеловият институт малко преди началото на церемонията.

Историята на Нобеловата награда за мир многократно показва, че нейни носители са били възпрепятствани да присъстват на церемонията заради репресии, задържане или ограничения за пътуване.

Според БТА сред тях е Наргес Мохамади (2023), която получава отличието, докато се намира в затвора в Техеран, а речта ѝ е представена от децата ѝ. Алес Беляцки (2022) също е лишен от свобода по време на награждаването и е представляван от съпругата си.

През 2010 г. Лю Сяобо не може да бъде нито освободен, нито представляван, което води до символично празен стол на церемонията. Подобно отсъствие се наблюдава още през 1991 г., когато Аун Сан Су Чжи остава под домашен арест, както и през 1983 г., когато Лех Валенса отказва да пътува поради политически рискове.

Ограничения за напускане на страната не позволяват на Андрей Сахаров (1975) да присъства, а през 1973 г. нито Хенри Кисинджър, нито Ле Дък Тхо участват в церемонията — последният дори отказва наградата.

Един от най-ранните подобни случаи е този на Карл фон Осиетцки (1935), който получава отличието, докато е задържан в нацистки лагер.