Милиони хора живеят в студени домове, България е сред уязвимите страни

Дата: 14/12, 17:22

Пиксабей

Делът на хората в Европейския съюз, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно отоплявани, нарасна след енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна. Макар жилището да е признато за основно социално право, десетки милиони европейци продължават да живеят в студени домове, изправени пред сериозни социални и здравни рискове.

Според данни на Евростат, над 41 милиона души в ЕС – или 9,2% от населението – не могат да си позволят достатъчно отопление. Около две трети от хората, живеещи в енергийна бедност, се намират в четирите най-големи икономики на Съюза. Макар процентите на пръв поглед да изглеждат умерени, превръщането им в реален брой засегнати хора разкрива мащаба на проблема, пишат businessnovinite.bg.

Животът в студен дом не е само въпрос на дискомфорт. Проучванията показват, че ниските температури в жилищата увеличават риска от инсулти, респираторни инфекции и злополуки, свързани с намалена физическа сръчност. Освен физическите последици, хроничният студ оказва и силно негативно въздействие върху психичното здраве и качеството на живот.

България сред засегнатите страни в ЕС

България е сред държавите с висок дял на хора, които не могат да отопляват домовете си адекватно. По данни на Евростат, 1,224,641 хора у нас изпитват енергийна бедност. Това поставя България на 11 място по уязвимост, като проблемът се задълбочава от ниските доходи, високия относителен дял на разходите за енергия и лошата енергийна ефективност на жилищния фонд.

В рамките на ЕС делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, варира от 2,7% във Финландия до близо 20% в България и Гърция. Ако се включат и страните от ЕС и ЕАСТ, разликите стават още по-осезаеми – от 0,7% в Швейцария до 33,8% в Албания, като Северна Македония също се откроява с над 30%.

Над 10% от населението е засегнато и в Литва, Испания, Португалия, Турция, Кипър, Черна гора, Франция и Румъния. В същото време Италия и Германия остават под средното ниво за ЕС. Данните за Обединеното кралство не са напълно съпоставими, тъй като последната налична информация е от 2018 г., когато делът е бил около 5%.

Сред 36 изследвани държави Турция регистрира най-голям абсолютен брой хора, засегнати от енергийна бедност – 12,9 милиона души през 2024 г. Това е особено показателно, тъй като страната има едни от най-ниските цени на природния газ и електроенергията в Европа, измерени както в евро, така и по стандарти за покупателна способност. Въпреки това ниските доходи и неравенствата водят до широко разпространена невъзможност за адекватно отопление.

В Испания около 8,5 милиона души не могат да отопляват домовете си, във Франция – 8,1 милиона, в Германия – 5,3 милиона, а в Италия – 5,1 милиона души.

Според Европейската комисия, енергийната бедност възниква, когато домакинствата са принудени да ограничат потреблението на енергия до ниво, което вреди на здравето и благосъстоянието им. Основните фактори са три: ниски доходи, висок дял на разходите за енергия и ниска енергийна ефективност на сградите и домакинските уреди.

Комисията подчертава, че кризата с COVID-19, последвалият рязък скок в цените на енергията и руската инвазия в Украйна през 2022 г. са влошили и без това трудното положение на милиони европейци.

В дългосрочен план делът на хората, които не могат да отопляват домовете си, намаляваше от 2011 г. насам и достигна най-ниските си стойности през 2019 и 2021 г., преди отново да се повиши. През последната година обаче отново се наблюдава спад. Според Европейската комисия това се дължи на по-ниските цени на газа и електроенергията, мерките за енергийна ефективност и нарастващото внимание към проблема с енергийната бедност в ЕС.