Кадър: U.S. Navy photo
Иран притежава десетки американски изтребители F.
Това е един от най-интересните парадокси във военната история. Ситуацията, в която Иран — държава, която често определя САЩ като „Големия сатана“ — лети с емблематични американски изтребители, се дължи на историческите отношения между двете страни преди повече от 45 години.
Ето как се стигна дотук:
Ерата на Шаха и съюзът със САЩ
Преди Ислямската революция от 1979 г., Иран беше най-близкият съюзник на САЩ в Близкия изток. Управляващият тогава Мохамед Реза Пахлави (Шахът) имаше амбицията да превърне Иран в регионална суперсила с най-модерната армия.
Огромни бюджети: Благодарение на приходите от петрол, Иран купуваше най-доброто, което Вашингтон можеше да предложи.
Специално отношение: Иран беше единствената държава в света, на която САЩ се съгласиха да продадат легендарния F-14 Tomcat, за да противодействат на съветските разузнавателни полети.
Моделите, които Иран притежава
Повечето от тези самолети са закупени през 60-те и 70-те години:
F-4 Phantom II: Основният многоцелеви изтребител по това време.
F-5 Tiger II: По-леки и евтини изтребители, закупени в големи количества.
F-14 Tomcat: „Перлата в короната“. Иран закупи 80 броя, от които 79 бяха доставени преди революцията.
Как летят още, след като са под санкции?
След революцията през 1979 г. и последвалата заложническа криза, САЩ наложиха пълно ембарго. Логично е да се запитаме как тези машини не са се превърнали в купчина старо желязо за 45 години:
Иранско инженерство: Иран разви изключително напреднала индустрия за „обратно инженерство“ (reverse engineering). Те сами произвеждат много от резервните части.
Черният пазар: През годините Иран успяваше да придобива части чрез сложни мрежи от посредници.
Местно производство: Някои ирански самолети, като Saeqeh и Kowsar, всъщност са модифицирани версии на стария американски F-5.
Любопитен факт: Днес Иран е единствената държава в света, която все още използва F-14 Tomcat в активна експлоатация. САЩ пенсионираха своите през 2006 г. и дори нарязаха много от тях на парчета, за да са сигурни, че частите им няма да стигнат до Техеран през черния пазар.
В момента Иран започва да обновява флота си с руски машини (като Су-35), тъй като поддръжката на американските ветерани става все по-трудна.
определението „Ченгето на Персийския залив“ (The Gendarme of the Persian Gulf) не е просто градска легенда, а официална геополитическа стратегия на САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век.
Връзката между двете страни беше толкова близка, че днес изглежда почти невероятна. Ето колко дълбоко беше това партньорство:
Доктрината „Двата стълба“
След като Великобритания се изтегли от региона в края на 60-те, президентът Ричард Никсън наложи стратегията на „двата стълба“. САЩ решиха да разчитат на две местни сили, които да гарантират стабилността и потока на петрол:
Иран (военният стълб): Шахът трябваше да бъде полицаят, който пази региона от съветско влияние и радикални арабски движения.
Саудитска Арабия (финансовият стълб): Икономическата опора.
Иран беше „любимецът“ на Вашингтон, защото Шахът беше силно прозападен, светски настроен и готов да купува огромни количества оръжия.
„Празен чек“ за оръжия
През 1972 г. Никсън и Хенри Кисинджър направиха нещо безпрецедентно: те дадоха на Шаха „празен чек“. Това означаваше, че Иран можеше да купи всяко конвенционално американско оръжие, което пожелае, без одобрение от Държавния департамент или Пентагона.
Иран беше единствената държава, на която беше позволено да купи F-14 Tomcat — най-мощният прехващач по това време, оборудван с ракети Phoenix с обсег над 190 км.
Дори Израел по това време не разполагаше с такъв достъп до най-високите американски технологии.
Икономическа и социална близост
Близостта не беше само военна:
Атомна енергия: САЩ всъщност поставиха основите на иранската ядрена програма, като доставиха първия изследователски реактор на Техеран през 1967 г.
Американци в Иран: До 1979 г. в Иран живееха и работеха над 50 000 американци — предимно военни съветници, инженери и петролни специалисти. Техеран беше наричан „Париж на Близкия изток“, а американската култура беше навсякъде.
Защо всичко се срина?
Тази близост беше и една от причините за революцията. За консервативното и религиозно население на Иран, Шахът изглеждаше като „марионетка“ на САЩ, а западното влияние се възприемаше като „западна токсичност“ (Gharbzadegi).
Цитат от историята: В новогодишната нощ на 1977 г. (само година преди революцията), президентът Джими Картър вдига тост в Техеран, наричайки Иран „остров на стабилността в един от най-бурните райони на света“. Това остава в историята като една от най-големите грешки в разузнаването и дипломацията.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Иран взриви с ракета най-голямата петролна рафинерия на Бахрейн
Дата: 05/03, 21:16
Лудогорец съхрани шансове за титлата след 1:0 срещу Левски
Дата: 05/03, 21:07
БАТА: Десетки българи са още в ОАЕ и на кораби, евакуират ВИП лица
Дата: 05/03, 20:58
