Долна и горна граница на минималната заплата у нас: Четири показателя ще влияят върху размера ѝ

12/10/2026, 14:08

Булфото

Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита не само ръста на възнагражденията, но и поскъпването на живота и производителността на труда. Предложените промени бяха обсъдени на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и представени от социалния министър Наталия Ефремова.

Според проекта минималното възнаграждение вече ще се определя в определени граници. Долната ще бъде минималната заплата за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, включваща четири икономически и социални показателя, предаде NOVA.

Първият ще отчита поскъпването на основните стоки и услуги чрез индекса на цените на малката потребителска кошница. Вторият ще следи изменението на медианната заплата – възнаграждението, което разделя работещите на две равни групи според доходите им.

Третият показател ще бъде годишният ръст на средната брутна работна заплата, а четвъртият – изменението на производителността на труда, изчислено въз основа на данните за последните десет години.

Всеки от четирите показателя ще участва с еднаква тежест при изчисляването на горната граница на минималната заплата.

„Всеки един от показателите, както се бяхме договорили, е с равна тежест от 25%, с което считаме, че се осигурява баланс между социалните и икономическите функции на минималната работна заплата“, заяви министър Ефремова.

Предвижда се размерът на минималната заплата да се определя на два етапа. Първо синдикатите и работодателите ще водят преговори, които трябва да приключат до 15 май. След това правителството ще определя окончателния размер на възнаграждението за следващата година най-късно до 15 август.

Новите правила предвиждат и на всеки три години да се прави оценка дали минималната заплата е достатъчна спрямо разходите за живот и икономическите условия в страната. В тази оценка ще участват и социалните партньори.

Промени се предлагат и при допълнителното заплащане за нощен труд. Предвижда се да отпадне фиксираният минимален праг от 51 евроцента на час, но да остане изискването доплащането да бъде поне 0,15% от минималната работна заплата.

„За 2026 г. това означава не по-малко от 93 евроцента за всеки отработен нощен час“, уточни социалният министър.

Предложенията са част от проект за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. На този етап новият механизъм е обсъден от социалните партньори, но все още не е окончателно приет.

КТ „Подкрепа“ срещу новата формула за минималната заплата: Работещите ще губят поне 20 евро месечно

Предложеният нов механизъм за определяне на минималната работна заплата ще ощети хората с най-ниски доходи. Това заяви главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени промените в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По думите му синдикалната организация е единствената, която не е подкрепила предложената формула. Основното възражение е, че тя ще доведе до по-нисък размер на минималното възнаграждение, отколкото според синдиката би трябвало да получават работещите.

„Ние сме единствената структура, която не подкрепи формулата за минималната работна заплата. Според нас тя ощетява работещите, на първо място. На второ място, не кореспондира с текста на вече приетия Кодекс на труда, с който се правят изменения в член 244“, заяви Кацарчев.

Той изрази несъгласие и с начина, по който е разработен механизмът. Според него използването на различни процентни показатели противоречи на принципите, заложени в трудовото законодателство. „Не на последно място, тъй като самата формула работи с различни параметри, основно с проценти, а съгласно основните критерии, записани в Кодекса на труда, това трябва да са абсолютни числа“, посочи главният икономист на КТ „Подкрепа“.

Кацарчев представи и конкретна оценка за финансовите последици от предложението.

„От тази формула, която се предлага, имаме ощетяване на минималната работна заплата с поне 20 евро на месец. Така че това е основното, което бихме могли да кажем към момента. Поради тази причина не сме съгласни да бъдат ощетявани работещите на минимална работна заплата“, подчерта той.

Според представения от социалното министерство проект новият механизъм ще отчита четири показателя с еднаква тежест от по 25% - поскъпването на основните стоки и услуги, изменението на медианната и средната работна заплата и производителността на труда.

БСК защити новата формула за минималната заплата: Целта не е да ощетим работещите, а да намерим баланс

Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата е резултат от продължителни преговори и взаимни компромиси между работодателите, синдикатите и държавата. Това заяви Мария Минчева от Българската стопанска камара след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя отхвърли твърденията, че предложената формула противоречи на Кодекса на труда или има за цел да ощети хората с най-ниски доходи.

Минчева припомни, че още през август социалните партньори са провели разговори с представители на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, по време на които са били съгласувани както законодателните промени, така и текстовете на наредбата.

„Темата е достатъчно сложна и трудно може да бъде обяснена. Това, което мисля, че е важно да се отбележи, е, че през август със социалните партньори, Министерството на финансите и Министерството на труда бяха съгласувани както текстовете на Кодекса на труда, така и текстовете на наредбата. Категорично твърдението, че Кодексът на труда изисква да се говори за абсолютни стойности, не отговаря на истината“, заяви тя.

Представителят на БСК коментира и критиките срещу четирите показателя, които ще участват при изчисляването на минималното възнаграждение. По думите ѝ те не са избрани произволно, а се основават на официална статистическа информация и са съобразени с обсъжданията на европейско равнище.

„Критериите и показателите, които са включени в наредбата, бяха обект на много дълго обсъждане. Те стъпват на официални данни, които са обсъждани от Европейската комисия с държавите членки, така че не са произволно избрани. Има непосредствена връзка между критериите, включени в Кодекса на труда, и показателите, които днес обсъждахме в наредбата“, подчерта Минчева.

Тя беше категорична, че работодателските организации не се стремят да ограничават доходите на работещите. Според нея целта е да бъде създаден устойчив механизъм, който едновременно да отчита потребностите на хората и възможностите на бизнеса.

„Нашата цел категорично не е да ощетяваме когото и да било. Нашата цел е да оформим един механизъм, който занапред да позволява, първо, участие на социалните партньори и, второ, да се съобразява както с потребностите на работещите, така и с възможностите на икономиката“, обясни представителят на БСК.

Минчева призна, че постигането на съгласие е било трудно и е изисквало отстъпки от всички участници в преговорите. Тя допусна, че механизмът може да бъде променян в бъдеще, ако практиката покаже необходимост от корекции.

„Много трудно достигнахме до подобно решение. Разбира се, то не е изковано в камък, но е една отправна точка, за която времето ще покаже доколко е адекватна и доколко е приложима за нашата действителност. Но доколкото тази договореност беше постигната между нас с цената на взаимни отстъпки и компромиси, ние заставаме зад думата, която сме дали, и потвърждаваме това съгласие и днес с приемането на наредбата“, заяви тя.

КНСБ: Новият механизъм ще повишава минималната заплата, но въпросът е с колко и колко бързо

Предложеният нов механизъм за определяне на минималната работна заплата ще гарантира движението ѝ нагоре, като за първи път размерът ѝ ще зависи от четири показателя вместо от един. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според него формулата осигурява необходимия баланс между социалните потребности на работещите и икономическите възможности на страната.

Димитров коментира и критиките на КТ „Подкрепа“, която не подкрепи предложения механизъм с аргумента, че той ще ощети хората с най-ниски доходи. Президентът на КНСБ подчерта, че четирите основни критерия вече са заложени в Кодекса на труда и са съобразени с европейската директива за адекватните минимални работни заплати.

„Четирите критерия, които бяха записани и приети в Кодекса на труда и на които трябва да отговаря механизмът за определяне на минималната работна заплата, всъщност не подлежат на какъвто и да било негативен коментар“, посочи Димитров.

Той обясни, че изборът на конкретните показатели е бил резултат от продължителни разговори между синдикатите, работодателите и държавата. „След това, в разговора как да се приложат тези четири критерия, стигнахме до тази наредба. Дълги часове, включително и нощи, се опитвахме да намерим показателите. Дали са най-добрите? Сигурно не са. Някой може да намери и други. Към момента обаче това са показателите, които стоят на масата и които правителството има намерение да предложи“, заяви той.

По думите му най-важното е, че новата формула ще позволи минималната заплата да продължи да нараства, като размерът на увеличението ще зависи от развитието на икономиката и доходите.

„Ние смятаме, че към настоящия момент тези показатели дават добро отражение и баланс на социалните и икономическите параметри, които трябва да бъдат измерени. На тази основа минималната заплата ще се движи нагоре. Това първо трябва да кажем - този механизъм движи минималната заплата нагоре. Има ли колебания по този въпрос? Няма. Колко нагоре и колко бързо - това вече е въпрос на разчети, сметки и динамика на четирите показателя“, обясни президентът на КНСБ.

Той изтъкна, че досега определянето на минималното възнаграждение е било обвързано с един основен показател, докато новият подход включва четири, което според него позволява по-балансирана оценка. Пламен Димитров обърна специално внимание на показателя, който отчита поскъпването на основните стоки и услуги. Той подчерта, че за КНСБ водеща цел остава минималната работна заплата да достигне размер, позволяващ на човек да покрива необходимите си разходи и да живее достойно.

В отговор на въпрос кога се очаква да бъде обявен конкретният размер на минималното възнаграждение, Димитров посочи, че решението е в ръцете на правителството.

Според неговата прогноза яснота може да има в рамките на около седмица, когато се очаква да бъдат представени и първите бюджетни разчети.