Разграбихме златното евро

31/10/2026, 14:43

Снимка Булфото

Първата златна колекционерска монета в евро се разграби като топъл хляб.

Само три седмици след емитирането ѝ наличност от парата с образа на св. Иван Рилски в касите на БНБ вече няма, а колекционери споделят, че тиражът бил изчерпан за два дни, пише „Телеграф“.

Част от тиража е предоставен на „Монетен двор“ и някои търговски банки за разпространение. Не е ясно дали при тях са останали някакви количества, но това е малко вероятно. Ако на колекционерите не им се обикаля от офис на офис, за да издирват монетата, те ще трябва да извадят поне 300-400 евро отгоре, за да си я набавят на вторичния пазар, пише novini.bg.

Златната монета със св. Иван Рилски е първата колекционерска монета с номинал в евро и въпреки високата си цена – 1508 евро при емитирането, предизвика огромен интерес. Стотици колекционери се редяха на опашка, за да се снабдят с парата. Някои чакаха на стълбите пред БНБ още от ранни зори на 12 октомври, когато тя бе емитирана от централната банка. Номиналът на парата е 100 евро, а тиражът – 3000 броя. Диаметърът е 24 мм, а теглото – 8,64 грама злато.

Опашка се изви пред БНБ за златната колекционерска монета „Св. Иван Рилски“

Част от наредилите се на опашка бяха спекуланти, които после пускат монетата в интернет платформите за обяви с цел да припечелят някое евро отгоре. В момента на вторичния пазар офертните цени за златната пара се движат между 1800 и 2500 евро. Това означава, че спекулантите се опитват да спечелят между 300 и 1000 евро от продажбата само на една монета.

Парата се продава така, както е излязла от БНБ – затворена в капсула и със сертификат за автентичност. Сребърните колекционерски монети в евро, които централната банка пусна тази година, също са изчерпани на касите ѝ. Останали са количества само от медната пара по случай 150 г. от рождението на Кръстьо Сарафов. От нея все още налични са 451 бройки, но тиражът бе доста голям – 6000 броя. Цената ѝ е 36 евро. Сребърните монети обаче са разграбени – те бяха на теми Преображенски манастир, 150 г. от Априлското въстание и 125 г. електрически трамвай в София.

Това бяха първите колекционерски монети в евро, които БНБ емитира, след като станахме член на еврозоната. До началото на тази година такива монети се наричаха възпоменателни и бяха с номинал в лева. Възпоменателните монети вече ще бъдат само от две евро, ще бъдат законно платежно средство и ще се различават от обикновените само по възпоменателния мотив на едната си страна. Плановете на БНБ са първите такива български монети от 2 евро да бъдат пуснати през май 2027-а. Те са на теми „20 години България в ЕС“ и „Маслодайна роза в България“. И на двете надписите ще бъдат на български. Наименованието на емитиращата държава - България, също ще бъде на български.

Прави впечатление, че в предварителната монетна програма за 2027 г., която БНБ прие през септември 2025-а, липсва монета на тема „20 г. България в ЕС“. А темата на монетата с розата бе обявена като „Българска роза“ вместо сегашната „Маслодайна роза в България“. Най-вероятно в БНБ са се поучили от горчивия си опит с първата възпоменателна монета, която трябваше да бъде с надпис „Българската азбука“. И целта на промяната е да няма възражения от други страни членки на еврозоната, както стана с тази монета.

Припомняме, че юбилейната пара с надпис „Българската азбука“ трябваше да бъде пусната през втората половина на тази година. Тези планове обаче бяха осуетени заради възражение от страна на Гърция. Мотивите на съседната ни държава бяха, че ако върху монетата стои надписът „Българска азбука“, това може да се превърне в прецедент и повод други държави, които също използват кирилицата и са кандидати за членство в ЕС - като РСМ, Украйна и Сърбия, по-късно да говорят съответно за македонска, украинска или сръбска азбука.