Китайците изкупуват златни бижута, за да спасят спестяванията си заради срива на цените на имотите и борсовите индекси

12/10/2026, 10:24

Кадър ютуб

Китайската централна банка купува злато вече 23 поредни месеца, а страната внася рекордни количества от благородния метал.

Зад тази треска стоят два основни фактора: стремежът на Пекин да намали зависимостта си от долара и липсата на достатъчно привлекателни алтернативи за китайските домакинства. Анализаторите очакват силното търсене на злато да се запази на фона на трудностите в китайската икономика.

Китайската народна банка е добавила около 23 тона злато към резервите си през септември, показват данни на Държавната администрация за валутен контрол, цитирани от CNBC. Това е най-голямата ѝ месечна покупка от близо три години и продължава най-дългата серия на покупки поне от 2015 г. насам, пише Профит.

Китайските домакинства и компании също се насочват към благородния метал като убежище. През първите осем месеца на 2026 г. страната е внесла над 1000 тона на рекордна стойност от 158,8 млрд. долара, показват митническите данни. За сравнение, през цялата 2025 г. покупките от чужбина възлизат на 886 тона за 96,5 млрд. долара.

Акаш Доши, ръководител на стратегията за златото в State Street Investment Management, посочва, че търсенето от потребителите също е достигнало исторически връх. Нарастващата премия на вътрешния китайски пазар спрямо международните котировки според него подсказва и „по-силно сезонно търсене през зимата“.

Натрупването на злато идва в момент, когато цената му се отдръпна от рекордните си стойности. През септември благородният метал поевтиня с над 8% до около 4176 долара за тройунция, след като през януари достигна рекорд над 5500 долара.

Доши очаква цената на златото да се повиши до между 4750 и 5500 долара за тройунция до края на първото тримесечие на 2027 г., подкрепена от устойчивото търсене.

Защо Китай купува

Основният мотив на Китайската народна банка е политически, смята Карстен Менке, анализатор в Julius Baer Group. По думите му Пекин реагира на „превръщането на американския долар в геополитически инструмент и свързаното с това желание да бъде по-малко зависим от американските държавни облигации като резервен актив“.

След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. западните държави замразиха активи на руската централна банка. Това показа колко лесно резерви, държани в чужбина, могат да бъдат ограничени при геополитическо напрежение, докато златото, съхранявано в собствените трезори на една държава, остава извън подобен контрол.

Паралелно с покупките на злато Китай намалява вложенията си в американски държавни облигации. През юли стойността им падна до 618 млрд. долара, най-ниското равнище от 18 години, показват данни на Министерството на финансите на САЩ. Така Пекин продължава постепенно да диверсифицира валутните си резерви.

Търсенето на злато в Китай се подхранва и от репутацията му на актив убежище. Притеснени от състоянието на икономиката, потребителите купуват все повече бижута, кюлчета и монети.

Алтернативите пред китайските инвеститори са ограничени. Пазарът на недвижими имоти, който дълго време беше основният начин за съхраняване на богатство за домакинствата, остава в продължителен спад. Водещият борсов индекс CSI 300 е надолу с около 8% от началото на годината, докато S&P 500 е нараснал с 13%.

Доходността по банковите депозити и облигациите също намалява на фона на слабото търсене на кредити. Доходността по едногодишните китайски държавни облигации се понижи до около 1,2% при приблизително 4,46% за едногодишните държавни облигации на САЩ.

„Пропуснатата доходност от държането на злато също е много по-ниска в Китай, отколкото на много западни пазари“, казва пред CNBC Оле Хансен, ръководител на стратегията за суровините в Saxo Bank.

Допълнителен стимул за безпрецедентните покупки е планът на Пекин да изгради по-дълбок вътрешен пазар на злато, което също го кара да попълва резервите си, казва Менке.

По негови оценки до края на август Китайската народна банка е купила около 190 тона злато от началото на годината, като близо 110 тона от тях не са били официално отчетени.

Китай се превръща в опора за цената

Силното китайско търсене помага на златото да устои на фактори, които при други обстоятелства биха довели до по-дълбок спад на цената. Високата доходност по американските държавни облигации ограничава интереса към благородния метал, който сам по себе си не носи лихва или дивидент. Обикновено цената на златото е под натиск, когато лихвите се повишават.

„Китайските покупки се превърнаха във важна структурна подкрепа за цената на златото“, посочва Ева Мантей, стратег по суровините в ING Bank.

По думите ѝ централните банки купуват с дългосрочен хоризонт и са много по-слабо чувствителни към цената от индивидуалните инвеститори.

Менке също посочва, че златото остава над нивата си от лятото, въпреки че очакванията за лихвите и доходността по американските държавни облигации са се повишили значително. Федералният резерв вече даде сигнал, че е възможно още едно увеличение на основната лихва през 2026 г.

Китай е петият по големина притежател на златни резерви в света и към август разполага с 2387 тона, показват данни на Световния съвет по златото. Това е по-малко от една трета от количеството, което държат САЩ.

Според Хансен възстановяване на доверието в китайския имотен или фондов пазар би могло да отслаби интереса към златото. Същото важи и за по-слаб юан, който оскъпява благородния метал за местните купувачи, или за по-високи лихви, които биха направили банковите депозити по-привлекателни.

По-съществен обрат би настъпил, ако централните банки загубят интерес към диверсифицирането на резервите си и геополитическото напрежение отслабне.

Според Хансен обаче „нито едно от двете не изглежда особено вероятно в близко бъдеще“.