"Гардиън": Настроенията в Русия се обръщат срещу Путин

25/05/2026, 08:24

Булфото

Владимир Путин пристигна в хотел в централната част на Москва в началото на май с руска лимузина SUV, облечен небрежно с дънки и лека яке. Носейки букет цветя, той влезе спокойно във фоайето и прегърна бившата си учителка Вера Гуревич, която го целуна по двете бузи.

След това той ѝ помогна да се качи в автомобила и я заведе на вечеря в Кремъл.

Това се случи само ден след като няколко западни медии, позовавайки се на европейски разузнавателен доклад, твърдяха, че Путин е прекарал седмици в укритие в подземен бункер, воден от страх от убийство или дори преврат.

Телевизионната среща беше внимателно режисирана, за да засили съвсем различен образ на руския лидер, който той изгражда вече 25 години на власт – достъпен и уверен президент, „човек от народа“, който небрежно посещава старата си учителка.

Но макар опасенията за непосредствен преврат да са преувеличени, няма съмнение, че Путин навлиза в най-предизвикателния период от своето дълго управление. Интервюта с хора от обкръжението му, представители на руския бизнес и западни разузнавателни служби очертават образ на изолиран лидер, обграден от елит, който бързо губи доверие – както заради затъналата война в Украйна, така и заради икономическия спад у дома.

„Има ясно изразена промяна в настроенията сред елитите тази година… има дълбоко разочарование от Путин“, казва добре свързан бизнесмен, добавяйки, че се усеща „нарастващо чувство, че наближава някаква катастрофа“.

„Никой вече не вярва, че всичко просто ще се срине утре“, допълва източникът. „Но все повече хора осъзнават, че се вземат напълно безсмислени и самоунищожителни решения. Хора, които някога защитаваха Путин, вече не го правят. Изчезна всякакво усещане за бъдеще.“

Рейтингът на Путин спада, икономиката е под нарастващ натиск, а дори проруски блогъри, които рядко са го критикували, вече започват да изразяват недоволство, предава БГНЕС.

Въпреки появяващите се пукнатини в страната, стратегията на Путин за войната в Украйна не се променя и той остава решен да продължи, сочат интервюта с хора, запознати с мисленето му, както и европейски и украински разузнавателни източници.

Путин е заявил пред близкия си кръг, че вярва, че Москва може да овладее изцяло региона Донбас до края на годината, твърдят двама източници с достъп до президента. „Путин е фиксиран върху Донбас и няма да спре преди това“, казва един от тях.

След парада за Деня на победата на 9 май – съкратен заради опасения от украински дронови атаки – Путин изненадва мнозина, като намеква, че войната „върви към своя край“. Макар изказването да попадна в заглавията, хора, запознати с позицията му, предупреждават, че то не трябва да се тълкува като готовност за компромис. По-скоро то подсказва, че Путин вярва, че военен пробив е близо.

Украински разузнавач заявява, че руски генерали са убедили президента, че Донбас ще бъде превзет до края на годината. „Към командната верига се подават изкривени доклади, които твърдят, че победата е неизбежна“, казва той.

Тази самоувереност обаче не се вижда на бойното поле. Военни анализатори изчисляват, че при сегашното темпо на настъпление на Русия може да са нужни години, за да бъде напълно превзет Донбас.

Остава неясно доколко руските военни и службите за сигурност представят на Путин прекалено оптимистична картина. „Дори мнозина около него да разбират реалността, не знаем какво самият Путин осъзнава. Това е най-трудната част“, казва високопоставен европейски разузнавач.

„Разбира се, официалните лица и военните представят розова картина пред президента“, казва източник, запознат с дискусиите в Кремъл. „Те го лъжат. Така работи системата, която той е създал.“

Друг фактор за решимостта му да продължи войната е, че руският лидер е изгубил вяра в способността на Доналд Тръмп да окаже натиск върху Киев да отстъпи територии като част от сделка, според източници, близки до Путин и участници в неофициални преговори.

„Имаше широк оптимизъм в Москва, че Тръмп може да осигури Донбас след изборите си. Той до голяма степен изчезна“, казва източник, свързан с обкръжението на Путин.

Въпреки че Тръмп напоследък многократно твърди, че войната в Украйна върви към край с помощта на САЩ, руското ръководство все по-малко вижда смисъл в преговори с Вашингтон. Киев, от своя страна, е намалил зависимостта си от САЩ и е засилил военните си възможности с европейска подкрепа.

Със размразяването на 90 млрд. евро от ЕС и задълбоченото военно и разузнавателно сътрудничество с европейските съюзници, влиянието на САЩ върху Украйна отслабва, а Киев не е склонен да прави териториални отстъпки без твърди гаранции за сигурност.

За момента целта на Москва остава овладяването на Донбас, а руските преговарящи заявяват, че Русия би била готова да търси мир след това. Въпреки това хора, близки до Путин, смятат, че амбициите му могат да нараснат, ако усети разпад в Украйна. Тогава той може да се опита да разшири настъплението, включително към преминаване на река Днепър и завладяване на всички четири украински региона, които Русия обяви за анексирани през 2022 г.

„Той не е дългосрочен стратег“, казва един от тях. „Апетитът му расте, докато яде.“

Недоволство у дома

Вълни на недоволство започват да се появяват още в началото на 2026 г., когато Кремъл забранява или ограничава повечето приложения за съобщения, оставяйки достъп само до държавно подкрепяна алтернатива.

Мобилният интернет в централна Москва и други региони е периодично прекъсван или напълно изключван, което според бизнеса води до загуби за милиарди рубли.

Властите оправдават тези безпрецедентни ограничения с необходимостта от защита срещу украински дронови атаки и саботажи.

Спирането на интернет поражда и мрачен хумор сред московския елит. „На масата всички говорят за интернет. Сега сме по-близо до Северна Корея“, казва източник от Кремъл. Китайският модел на контрол върху интернет, някога подиграван в Русия, вече се обсъжда с известна завист.

Контролът върху интернет се координира от втората служба на ФСБ – влиятелно звено в руските служби за сигурност, свързвано с отравянето на покойния опозиционен лидер Алексей Навални.

Едновременно с това фигури от политическия елит, включително говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и първият заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, според източници са се опитвали да убедят Путин да смекчи някои от най-тежките мерки, но без успех.

„Докато войната продължава, Путин ще дава приоритет на силовите структури“, казва друг източник, близък до Кремъл.

„Интернет въпросът е изключително чувствителен за руското общество и предизвика огромна вълна от възмущение“, заявява журналистката Ксения Собчак.

Тя прогнозира, че руските власти вероятно ще стигнат до пълно блокиране на западните социални мрежи и ще принудят населението да използва местни алтернативи.

За мнозина руснаци годината носи и по-високи данъци, инфлация и нарастващи разходи, които затрудняват бизнеса и домакинствата.

Така Путин изглежда е нарушил негласния социален договор, който поддържаше управлението му след началото на войната, че хората могат да игнорират конфликта, стига ежедневието им да остане стабилно.

В руските социални мрежи недоволството става все по-видимо. Вирусни видеа показват собственици на малък бизнес, които протестират срещу данъци, граждани, недоволни от прекъсванията на интернет, и фермери в Сибир, възмутени от масово изтребване на добитък.

Индексът на общото щастие в Русия спадна до 15-годишно дъно, а няколко социологически проучвания показват, че рейтингът на Путин е най-ниският от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

„Путин следи рейтингите си изключително внимателно. Той го прави обсесивно още от 1999 г.“, казва Алексей Венедиктов.

Той си спомня как след анексията на Крим Путин му показал проучвания с масова обществена подкрепа, казвайки: „Ти не си с народа. Аз съм с народа.“

Преврат?

Макар недоволството сред елита и обществото да расте, повечето анализатори смятат, че ако реална заплаха за режима се появи, тя ще дойде от вътрешния кръг на властта, а не от улицата.

Една от по-смелите версии, основана на европейски разузнавателен доклад, предполага, че бившият министър на отбраната Сергей Шойгу би могъл да представлява потенциална заплаха. Въпреки това много наблюдатели смятат идеята за непосредствен преврат за малко вероятна.

Службите за сигурност, с одобрението на Путин, са арестували част от близките сътрудници на Шойгу, което допълнително го изолира.

„Шойгу няма подкрепа в армията и няма собствена база“, казва бивш високопоставен служител. „Той няма да се противопостави на Путин.“

И олигарсите също едва ли ще се включат в подобен сценарий. Мнозина са ужасени от войната, но мълчат от страх. Последните месеци са белязани от нови репресии и национализации, включително ареста на милиардера Вадим Мошкович.

„Бизнес елитът играе руска рулетка“, казва Олег Тинков. „Всички чакат някой друг да бъде ударен.“

Путин, от своя страна, е увеличил публичните си изяви, вероятно за да противодейства на слухове за изолация и страхове за сигурността му.

„Да, има напрежение в елита. Да, има несигурност. Но разговорите за екзистенциална заплаха са прибързани. Той остава под контрол“, казва източник, близък до Кремъл.

Високопоставен европейски разузнавач обобщава ситуацията като „фаза на осъзнаване“ в елита, при която проблемите вече се разбират, но все още няма план как да се реагира.

„Те разбират, че тенденцията е низходяща. Но не съм чул да се питат: ‘Какво правим оттук нататък?’“