Бащата на Сияна: До Велико Търново три пъти отбивах в банкета. Вие сте срам за България

Дата: 07/02, 11:10

снимка: Николай Попов, фейсбук

Николай Попов продължава мисията си да помага на пострадали деца.

Той публикува тази сутрин за нови жертви на пътя и какво лично той преживява, докато шофира.

Ето какво написа Попов:

След протеста в с. Телиш миналата седмица към сдружение „Ангели на пътя“ са се присъединили още 22 семейства. Само за няколко дни.

Това са семейства, загубили деца и близки.

Това е потресаващо.

Вчера, докато пътувах за поредното дело във Велико Търново, три пъти отбивах в банкета. Два пъти заради неправилно изпреварващи леки автомобили и веднъж заради камион.

Българинът просто не иска да спазва правила.

Не деля шофьорите на леки и товарни. Манталитетът е еднакъв и там има и добри, и лоши.

Но пък не мога да не отбележа поведението на турските, румънските, полските шофьори на камиони.

Влизането в България за тях означава край на всякакви задръжки и ограничения.

Цяла Европа знае, че тук няма контрол, а дори да бъдеш спрян, срещу 20-30 евро пак си в играта.

И Роби Уилямс го разбра.

Обаче заради това загиват. Шофьорите не отиват да убиват. В никакъв случай. Но нека се замислят какво се случва, когато грубо газят правилата, практически падат в капана на собствената си наглост и в този на родната система.

Тази система подлъгва с измамно чувство за безнаказаност.

И донякъде е така.

Утре, неделя, заедно с „Ангели на пътя“ ще бъдем пред Съдебната палата в София.

Мас пред Съдебната палата – 12.00 ч.

Елате и вие. Ако ви е омръзнало да слушате черната хроника или ако вече сте в нея… с дете, родител, близък.

Много ми се иска тази сграда да я полеем с червена боя. Цялата…

Няма да го направя, единствено заради възпитанието си.

Защо червена ли?

Ръцете на съдиите са изцапани с много кръв и от много мръсни пари.

Време е за операция „Чисти ръце“. Не само в съда……

После ще извървим пътя до Орлов мост със снимките на децата си, които никога, никога повече няма да прегърнем.

Няма да ги видим пораснали. Никога.