Ново европейско проучване: Българите са против приемането на Украйна в ЕС и забраната за внос на руски газ и петрол

10/06/2026, 11:36

Пиксабей

Ново мащабно паневропейско проучване, публикувано днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), показва, че българите не подкрепят запазването на общоевропейската забрана за внос на руски енергийни източници. Данните за останалите държави показват, че въпреки икономическия натиск и четирите години война, европейските граждани продължават да подкрепят Украйна, както и запазването на забраната за внос на руски газ и петрол.

България се откроява като изключение и е сред най-скептично настроените страни по отношение на разширяването на ЕС на Изток, което би включило и Украйна, предава БНТ.

Проучването показва спад в доверието към САЩ като надежден съюзник в НАТО. Европейците все по-ясно подкрепят по-голяма стратегическа автономия в областта на сигурността и отбраната. Проучването, проведено в 15 страни и публикувано преди срещите на върха на Г-7 и НАТО, разкрива редица разминавания между Вашингтон и европейските столици. Въпреки това то не показва силна обществена подкрепа за създаването на отбранителна структура само на равнище ЕС, нито за пълен европейски "развод" с трансатлантическия алианс. Във всяка от изследваните държави преобладава очакването, че отношенията със САЩ ще се подобрят след напускането на Доналд Тръмп от Белия дом.

Авторите на доклада, експертите по външна политика Яна Кобзова и Павел Зерка смятат, че европейските лидери се открива „прозорец на възможност“ да действат по-бързо и по-решително в областта на отбраната и енергийната устойчивост, но само ако съумеят да отчетат икономическите тревоги на гражданите.

Липсата на доверие в САЩ кара европейците да търсят гаранции за сигурност по-близо до дома. В почти всички държави, с изключение на България, мнозинствата вярват, че „поне някои европейски страни“ биха им помогнали в случай на нападение. Доверието е най-високо в Дания - 88%, следвана от Нидерландия - 82 на сто и Швеция - 81%. В Полша обществото е по-разделено, но и там преобладава мнението, че съседните държави биха помогнали при нужда - 50% доверие срещу 45% недоверие.

Някои от крайнодесните и евроскептични електорати, включително избирателите на "Братя на Италия“ на Джорджа Мелони, "Партията на свободата" на Герт Вилдерс и "Националния сбор" на Марин Льо Пен, също изразяват увереност, че европейските им съседи биха оказали подкрепа на страната им в случай на криза.

Според проучването, засега в Европа няма нагласи за създаването на европейска алтернатива на НАТО. Едва 29% от анкетираните смятат, че това би било „много добра“ или „по-скоро добра“ идея. В нито една от петнадесетте изследвани държави няма мнозинство, тоест над 50 на ста, в подкрепа на подобен вариант. В България нагласите са сравнително благосклонни: 34% от анкетираните смятат, че подобна европейска отбранителна структура би била „много добра“ или „по-скоро добра“ идея, срещу 29 на сто, които я определят като „нито добра, нито лоша“, и 19%, които я смятат за „много лоша“ или „по-скоро лоша“.

Въпреки високите енергийни разходи, европейците са решени да запазят забраната за внос на руски петрол и газ.

Данните показват, че значителен дял от европейците - 44%, смятат, че би било „по-скоро лоша“ или „много лоша“ идея европейските държави да възобновят вноса на енергийни ресурси от Русия. Това мнение е най-силно изразено в Дания - 73% лоша идея, Швеция - 69 на сто, Обединеното кралство - 61%, Естония - 58 на сто и Полша - 56%.

Има обаче изключения, сред които България, Италия и Унгария, където съответно 65%, 43 на сто и 42% от анкетираните смятат, че възобновяването на вноса на петрол и газ от Русия би било „добра“ или „много добра“ идея.

В България едва 13% от анкетираните, най-ниският резултат сред изследваните държави, смятат, че подобна стъпка би била „лоша идея“.

На политическо равнище подкрепата за облекчаване на ограниченията върху вноса на руска енергия е най-силна сред избирателите на някои крайнодесни формации в Европа, включително "Националния сбор" на Марин Льо Пен и „Алтернатива за Германия“ на Алис Вайдел.

Стремежът на Украйна към членство в ЕС продължава да разделя европейското обществено мнение.

Респондентите в Португалия, Испания и Швеция са най-благосклонни към идеята за „създаване на нов и по-голям Европейски съюз, който да се разшири на Изток, например чрез включването на Украйна“. Съответно 50%, 43 на сто и 42% от анкетираните в тези държави смятат това за „много добра“ или „по-скоро добра“ идея.

Гражданите на Нидерландия също са по-скоро благосклонни към разширяването на ЕС на Изток - 35% добра идея срещу 29 на сто лоша идея, както и тези в Италия - 32% добра идея срещу 26 на сто лоша идея.

В други държави обаче съпротивата е по-силно изразена, особено в Унгария - 47% лоша идея срещу 15 на сто добра идея, България - 46% срещу 19 на сто, Австрия - 42% срещу 24 на сто и Германия - 37% срещу 28 на сто.

Дори в Естония, един от най-последователните поддръжници на Украйна, обществените нагласи клонят към отхвърляне на присъединяването на Украйна „в настоящия контекст“: 37% смятат разширяването на ЕС на Изток за лоша идея, а 32 на сто за добра идея.