Георги Господинов: Много е важно да разказваме нашата история, защото, когато мълчим, забравяме

04/10/2026, 01:00

Кадър bTV

Книгите на Георги Господинов създават образ на България, в който и тъгата, и емпатията мигрират през времето и пространството. Той е печелил редица награди за литература, сред които "Букър" и "Жан Моне“. Сега заедно със словенския режисьор Йерней Лоренци поставят в Народния театър романа му "Физика на тъгата".

Премиерата е на 6 октомври, а пред Елица Кънчева той сподели какво има в неговата "капсула на времето" и кои са моментите на тъга и щастие, които ще пази винаги.

„Много е интересно как тъгата се придвижва. Има миграция на тъгата. Когато започнах да пиша „Физика на тъгата“, исках да опиша българската тъга, българското усещане за тъга, но в хода на самото писане някак си тъгата превзе и други територии. Тъгата няма тегло, няма мирис, но в същото време можеш да я усетиш“, коментира писателят пред bTV.

Той припомни, че детството е основна тема във „Физика на тъгата“.

„Когато си чувствителен към всичко и можеш да говориш с всичко, както сме имали тази суперсила в детството си, изгубването на тази способност после трупа тъга. Многото истории в този роман и историите, които Лоренци претворява на сцената, са начин да се събуди детето. Да се спаси детето в нас“, споделя писателят.

„Някъде Гаустин казваше във „Физика на тъгата“: „Има само детство и смърт и нищо по средата“. За това детство и смърт ще се говори и тук“, посочи той.

Георги Господинови посочи кой е споменът му, от който тръгва „Физика на тъгата“.

„Как стоя сам в една стая, сутеренна - полумазе, с нисък прозорец до тротоара. Стоя с гръб към тъмното, защото ме е страх, и гледам през прозореца краката на хора и котки. И това усещане за изоставеност, за самота и за страх от мрака отключи всъщност и историята за Минотавъра“, сподели писателят.

„Това са две самотни момчета – едното от 70-те години в малък град в България и самотата на Минотавъра, която е изначална самота. Това е моят спомен. Има много светли спомени, разбира се, но този спомен – че си сам в една стая и че тези, които чакаш, не идват – беше част от минотавърското в моето поколение. Ние бяхме отглеждани от бабите и дядовците си. Родителите ни работеха, идваха да ни виждат в събота, тръгваха си в неделя. И този спомен – как ние махаме след една изчезваща кола. С брат ми е също един физически спомен. Нашите лични истории не са просто лични истории. Във всяка от нашите лични истории стои времето. Времето е направено от нашите лични истории. Голямата история, така наречена, е част от нашите лични истории, а нашите лични истории са част от голямата история“, коментира Георги Господинов.

„В романа ключовата фраза, която се появява и в представлението като принцип, е „Аз сме“. Тази връзка на всичко със всичко“, отбеляза той.

„Много е важно да разказваме нашата история, защото, когато мълчим, забравяме. Когато забравяме, всякакви фалшиви версии на миналото и на настоящето влизат там, в празното пространство на забравата. Разказваме, за да запомним. Разказваме, за да усетим, че не сме сами. Разказваме, за да развием емпатия към другите. Това е много важно нещо. За да развием чувствителност. Защото е много по-трудно, ако си нормален човек, да нараниш този, чиято лична история си чул. Разказваме, за да отложим края. Разказваме, за да опитомим страховете си. Историите са, между другото, доста отпреди парите, икономиката, политиката. В началото е имало един огън и едни хора около него, които си разказват истории. Това е много древно, вътре в нас усещане“, посочи още писателят.

„Аз сме минотавъра, аз сме бащата, аз сме дядото, аз сме охлюва, аз сме гинко билобата. Не е само между хората. Емпатията е много по-дълбока – тя свързва всички неща. Ако е само между хората, това е едно самозабравяне, антропоцентрично – че ние сме венецът на творението. Не, ние идваме доста след други животни. Всичко, което виждаме днес - толкова ясно е разкъсването на тези връзки, които ни свързват, разпадането на това „Аз сме“. Някой се опитва да... да разруши, да поляризира, да разпадне това, което естествено е връзка между всички нас“, посочи Господинов.