Създателят на PISA: Българските ученици не са любознателни, ангажирани и упорити

12/09/2026, 11:07

кадър: bTV

Все повече 15-годишни ученици не успяват да прилагат наученото в училище в реални резултати. На теста PISA над половината от децата показват, че не разбират това, което четат. Зад тези данни стои основният въпрос – защо?

Задачите на теста PISA не приличат на типичното контролно в училище. Там се търси повече аналитично мислене, отколкото заучаване на уроците. Тестът измерва не знанията, а уменията.

„Най-ниските резултати са свързани с така наречената четивна грамотност. Четене с разбиране. Учениците не могат да схванат основната идея. Те не могат да изведат основната идея от текста“, казва пред екип на bTV Стефан от „Заедно в час“.

За последните десет години по четене резултатите имат най-голям спад. При 15-годишните ученици нивото на грамотност по четене е било 41,4% през 2015 г., а през 2025 г. – 58%.

По математика също над 10% е намалял броят на функционално грамотните ученици. Данните показват 42,1% през 2015 г. и 57% през 2025 г. Единственото направление, в което запазваме позицията си, са природните науки – 37,9% през 2015 г. и 47% през 2025 г.

По математика една от примерните сложни задачи експерти определят като почти елементарна. Там ученикът сам трябва да разбере какъв е проблемът.

И точно това според експертите е една от големите слабости на българското образование. Децата често се учат как да дадат правилния отговор на познат въпрос, но много по-трудно се справят, когато трябва сами да намерят пътя до него.

„Тук те трябва да обосноват отговора си, а не просто да изберат „б“, „г“, „в““, казва Стефан от „Заедно в час“.

Това е проблем, който PISA измерва вече повече от две десетилетия. Човекът, превърнал това изследване в един от най-влиятелните измерители на образованието в света, е Андреас Шлайхер, директорът по образование и умения в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Любопитното е, че самият той не идва от класическата педагогика. Учил е физика, математика и статистика. А собствената му история също поставя под въпрос начина, по който оценяваме децата – като ученик самият той е бил подценен от образователната система.

„Смятам, че е така. Мисля, че често, когато забележим, че децата изпитват затруднения, се опитваме да им улесним нещата, вместо да им помогнем да преодолеят границите си. Наистина смятам, че това е един от най-големите недостатъци на образователните системи“, казва Андреас Шлайхер.

Според човека, който стои зад PISA, проблемът не е просто в това колко верни отговора дават българските ученици, а в начина, по който са научени да стигат до тях.

„Учениците често изпитват затруднения да правят изводи въз основа на това, което знаят, и да използват и прилагат знанията си в реални житейски ситуации. И, знаете ли, животът няма да ви възнагради за това, което помните от училище. Животът ще ви възнагради за това дали можете да решавате реални проблеми. И мисля, че това е нещо, което трябва да се промени, защото нещата, които лесно се запомнят, също така лесно се дигитализират. Мисля, че това е много важен преход, който виждаме в резултатите от проучването PISA“, посочва Шлайхер.

Не само начинът на учене е проблем сред подрастващите у нас. PISA засича липса на любопитство, ангажираност и упоритост, когато първият опит е неуспешен.

„Забелязвам, че българските ученици не са любознателни. Те не са, знаете, ангажирани в ученето си. Липсва им, знаете, тази упоритост – когато се провалят, да опитат по друг начин. Аз възприемам неуспеха като възможност за развитие. Те не споделят, че имат много силни социални връзки. И мисля, че тези аспекти са наистина, наистина важни. Работодателите днес, знаете, не искат просто хора, които знаят много. Те искат хора, които могат да правят много, знаете“, казва още Андреас Шлайхер.

А изкуственият интелект прави този въпрос още по-спешен, защото днес ученикът може да предаде отлично домашно, без да е научил почти нищо.

„Знаете ли, мисля, че училището трябва да обмисли по-задълбочено какво ни прави хора. Като хора ние не сме много повече от сбора на задачи, които могат да бъдат автоматизирани. Ние създаваме смисъл. Ние сме творци. Изграждаме сложни социални взаимоотношения. Справяме се с двусмислието. Всички тези способности са именно онези, които образованието трябва да укрепи сега. В противен случай в училище ще произвеждаме второкласни роботи, а не първокласни хора“, казва Шлайхер.

Има и още една разделителна линия. Според Шлайхер в България успехът на едно дете зависи прекалено силно от семейството, в което се е родило.

„Наистина смятам, че това е проблем. И той не се отнася само до броя часове, които учениците прекарват в училище, а е свързан с качеството на преподаването. И, знаете, с нивото на отговорност, което учителите поемат, за да помогнат, да се опитат да разберат: „Кое е това дете пред мен? В кого иска да се превърне и как мога наистина да му помогна в това пътуване, вместо да прехвърлям тази отговорност на частни учители?“, казва той.

„Мисля, че образованието трябва да се основава на таланта, който децата притежават, на тяхната отдаденост, ангажираност и стремежи – това трябва да бъде движещата сила, а не произходът им“, допълва Шлайхер.

От Министерството на образованието приемат резултатите на PISA като надеждна обратна връзка за системата. Но посочват и друго – резултатите може да се влияят и от мотивацията на учениците да участват в самото изследване, тъй като за тях няма лична оценка или последица.

„В този смисъл бихме могли да мислим, че част от резултатите, които и в световен мащаб не са много обнадеждаващи, но и за България не са добри, се дължат на недостатъчно добра мотивация при участието“, казва Петя Петрова от МОН.

За училищата с по-слаби резултати държавните експерти уверяват, че скоро ще започнат обмени.

„В проекта „Компетентности на фокус“ това е заложено. Просто трябва малко време, за да може да потръгнат нещата. Педагогически екипи от различни училища да работят съвместно именно от различни групи – тези със силни резултати, така да ги наречем, образователни, и тези с по-слаби резултати“, казва Петя Петрова.

От резултатите ги изненадва най-много дисциплината в клас.

„Имаше извод, който казва, че учителите имат трудност за справяне с дисциплината в класната стая. Това се препотвърди отново в това изследване и мисълта ми е в посока на това как да направим така, че да не спрем като общество да се стремим към утвърждаване на разбирането, че правилата са там за всички“, посочва Петя Петрова.

„Също малко се изненадах от това, че семействата ни са с по-ниска ангажираност към децата си. И така, тук си обсъждаме в института и в министерството какви да са онези конкретни стимули и механизми, които да предложим, които да променят това“, допълва тя.

Решения се предлагат, проекти също. Но кога резултатите ще започнат да се виждат в класните стаи, още не е ясно. И дали на следващите проверки отново ще подобрим отрицателните си рекорди?