23 февруари 1918 г. - Д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма”

Дата: 23/02, 01:30

снимка: Enigma_wiring_kleur.svg: MesserWoland

„Енигма” е тип преносима шифровъчна машина, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения.

На пръв поглед наподобява пишеща машина. Както и другите роторни машини, „Енигма” се състои от комбинация от механически и електрически системи. Механичната част включва клавиатура, набор от въртящи се три диска (ротори), които са разположени около вала и степенчат механизъм, задвижващ един или повече ротора при всяко натискане на клавиш.

За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава Акционерно дружество „Шифрови машини”. Първоначално „Енигма” е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на 20 в. обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно в началото на възхода на едва кретащото дотогава предприятие на Шербиус обаче, собственикът загива при нещастен случай.

Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 г. от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват старата фирма на Шербиус и започват производството на „Енигма” в предприятието с ново име „Heimsoeth & Rinke” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На нарастващата военна мощ на Райха била необходима сериозна криптографска система, така че нищо вече не стои на пътя на възхода на „Енигма”.

Тази машина се ползва с лоша слава, тъй като криптоаналитиците от Антихитлеристката коалиция успяват да разшифроват много съобщения, шифрирани на нея. Заслуга за това имат полските криптографи Мариан Рейевски, Йежи Рожицки и Хенрик Зигалски от полското Шифрово бюро, които разбиват кода на машината през 1932 г.

През 1939 г. реконструкцията на машината и дешифровъчните методи се предават от Полша на Великобритания и Франция. Информацията, добита от военното разузнаване на базата на дешифрирани от „Енигма” данни, ставало чрез дубликат на „Енигма” разработен от англичаните и наричан УЛТРА (ULTRA). Тя била използвана за декодиране на съобщения кодирани с по-късната версия на „Енигма”, на базата на кодове спасени от потопена немска подводница. Към края на Втората световна война в отговор на подобренията, правени от немска страна върху „Енигма”, била разработена и първата електронна дешифрираща машина КОЛОС.

Въпреки че шифърът на Енигма е слаб от криптографска гледна точка, на практика само съчетаването на фактори като операторски грешки, процедурни недостатъци, пленени машини и шифровъчни книги е позволило разчитането на шифрограмите.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"