Освободените резерви на банките от БНБ ще бъдат използвани за отпускане на кредити

Дата: 25/02, 12:59

Пиксабей

Почти два месеца след въвеждането на еврото – системите работят, левът изчезна от обращение, а над две трети от банкнотите вече са върнати.

В предаването „Тази сутрин“ банкерът Теодор Маринов коментира равносметката на банковия сектор, реакцията на клиентите и какво ще се случи с лихвите по кредитите, спестяванията и какви реални ползи усещат гражданите и бизнесът.

„Нашата равносметка е позитивна. Процесът премина добре и гладко. Имахме две големи предизвикателства. Едното беше адаптирането на банковите системи. Това е нещо, за което се подготвяхме от 2022 година“, обясни Маринов и припомни, че на два пъти е отлагана датата за влизане в еврозоната.

„Няма повишаване на таксите в банките. Имаме законодателство, с което до август няма промени в цените. Това се спазва от банките и повечето бизнеси. Специално в банките може лесно да се проследи. Има няколко вида такси. Едните са с обработката на парични средства в брой (банкомати и теглене на каси). За да може да функционират банкоматите, има растящи разходи и може да има увеличение на таксите. При дигиталните услуги не очакваме поскъпване, а очакваме клиентите да имат по-добри предложения“, посочи Теодор Маринов.
Ипотечните кредити и бумът на имотния пазар

„Не очакваме промени в ипотечните кредити и лихвите. Кредити не се отпускат лесно. Извършват се проверки и трябва да сме сигурни, че клиентът може да обслужва кредитът. Това е голямата разлика с бума през 2008 година, когато имаше кредити без доказване на доход“, обясни банкерът.

„В банковите кредити не виждам влошаване. Нивото на лошите кредити е на едно от най-ниските нива за последните 25 години. Ние работим с данни и нямаме причина за притеснение. Не говорим за увеличаване на задлъжнялостта, която да не позволи на клиентите да обслужват кредитите си“, каза още банкерът Теодор Маринов.
Освобождаването на резерва на баките

Банките в еврозоната са задължени да поддържат определено количество средства в текущите си сметки при своята национална централна банка (НЦБ) в Евросистемата. Тези средства се наричат минимални резерви.

Обикновено задължителните минимални резерви на банките се определят за период от шест до седем седмици, известен като „период на поддържане на резервите“. Преди началото на всеки период на поддържане задължителните минимални резерви на банките се изчисляват като 1% от определени пасиви в техните баланси – главно депозити на клиенти и дългови ценни книжа с матуритет до две години.

Преди България да влезе в еврозоната минималните резерви бяха 12%.

„Това са средства на нашите депозанти, които ние държахме в БНБ. 12% бяха в БНБ. Бяха отпуснати 11%. 70% от тях ще бъдат използвани за отпускане на кредити за бизнеса и потребители“, коментира Маринов.