Бащата на Сияна: "Задушница е. Толкова е безумно да ходиш на гроб на дете"

14/02/2026, 09:40

снимка: Николай Попов, фейсбук

На Задушница се отправят молитви за душите на починалите, църквата извършва служба в тяхна памет, а близките посещават гробовете им. В много региони хората почистват гробовете на своите починали роднини преди празника, украсяват ги с цветя и измиват паметните плочи. В деня преди Голяма Задушница традиционно се подготвяме за отдаване на почит, като приготвяме храна, която ще се раздава с думите "Бог да прости".

Ето какво написа преди минути във фейсбук бащата на Сияна:

Задушница е. Толкова е безумно да ходиш на гроб на дете.

Гибел предизвикана от чужди грешки, напълно предотвратима.

Чисто безхаберие.

Стаята е непокътната, стои сякаш тя е отишла на училище, дрехите, моливите, играчките, всичко е там. Но нея я няма.

И си даваш сметка, че това е завинаги. Не за ден, два. Минута, две.

Завинаги.

Ужасно е…

Вещите остават, могат да стоят хиляди години…

Буцата става още по голяма, стиска те за гърлото и не можеш нищо да направиш.

Отнеха децата ни, платихме ужасен данък, защото тук е така.

Закона е врата в полето.

Не зная дали си давате сметка за мащаба на тази трагедия. Какво е да влезеш в празната стая, да гледаш старите снимки, да делиш на преди и след.

Когато тя беше жива……тогава бяха хубавите дни, а вече е друго.

Всичко това което е ежедневие, което понякога иска да бързаш-става мечта. Невъзможна мечта.

Да заведа Сияна на училище, да дърдорим в колата.

Да приберем някоя клета животинка от улицата.

Какви щастливи, обикновенно човешки мигове.

Пазете ги. Те са много, много скъпи.

Хода на живота е жесток, когато загубиш най-скъпото си даваш сметка за малките неща. Оказва се, че са най-важни. Прегръдката на детето ти, усмивката, смехът.

Стоя в празната стая и пак се питам-нямаше ли как да я спася?

Защо я пуснах, защо?

Все въпроси, с отговор без смисъл.

Никой не може да върне времето назад.

Пазете миговете, обичайте децата си, майките, бащите.

Тук сме временно и сме за малко.

Дори не знаем докога….

Мир на душите им.