Проф. Ива Христова предупреди: Кърлежите са презимували, гладни са и са много активни

12/03/2026, 11:08

Пиксабей

Грипът вече е в отстъпление, но мястото му бързо се заема от други респираторни вируси. Това обясни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

По думите ѝ типичният грип в момента е на ниски нива, но за сметка на това се наблюдава подем при други вирусни инфекции, които също могат да доведат до сериозни усложнения.

Според проф. Христова тази година грипът е започнал по-рано и сега вече постепенно се изтегля.

„В момента типичният грип е просто в единични случаи. А в същото време има букет от други вируси, които многократно надхвърлят разпространението на грип“, каза тя в ефира на бТВ.

По думите ѝ в момента най-често се засичат респираторно-синцитиален вирус и метапневмовирус.

„Това са два сериозни вируса, причиняват сериозни усложнения от страна на долните дихателни пътища – сериозен бронхит, немалко случаи на пневмония“, обясни проф. Христова.

Освен тях циркулират и риновируси, бокавируси, аденовируси и парагрипни вируси. Част от тях засягат най-вече малките деца и причиняват възпаления на горните дихателни пътища, хрема и дразнене в гърлото.

„Сега примерно при нас на 25 проби доказваме един грипен вирус и 20 други респираторни вируси. Това е в момента картината“, обясни тя.

Витамин D е ключов в края на зимата и началото на пролетта

Проф. Христова подчерта, че за да се предпазим от по-тежко боледуване, най-важна остава силната имунна система.

„По принцип се разболяват хората с компрометиран имунитет. Ако нашата имунна система е здрава и активна, тя би трябвало да може да ни предпази до голяма степен“, каза тя.

Затова специалистът препоръчва повече внимание към общото здраве, добрия сън, почивката, физическата активност и приема на важни витамини и микроелементи.

„Витамин D, особено в зимните и пролетните месеци, е просто задължителен за всички“, подчерта проф. Христова.

По думите ѝ при изследване много хора биха установили, че стойностите им са значително под нормата, а това отслабва защитата на организма срещу вируси и бактерии.

Съветът на специалистите остава същият, както и в последните години – при симптоми да не подценяваме състоянието си и да не заразяваме околните.

„Ние знаем от COVID как се пазим – с маски, с хигиена на ръцете. И как при първи симптоми трябва да си останем вкъщи, за да дадем възможност на организма да се възстанови“, каза проф. Христова.

Тя напомни и за социалната отговорност към другите – ако сме болни, да ограничим контактите, за да не разпространяваме инфекцията.

Кърлежите вече са активни - какво да правим

Проф. Христова предупреди и за друг сезонен риск – кърлежите. По думите ѝ те вече са активни, защото са презимували и сега търсят гостоприемник.

„Кърлежите са презимували, гладни са и са много активни. Те доста бързо се придвижват към нас, привлечени от въглеродния двуокис, който отделяме, и от нашата топлина“, каза тя.

Пикът на активността им започва именно сега – през март, април и май, а по-слаб втори пик има и през есента.

Къде дебнат най-често

Кърлежите обитават треви, храсти и паркови пространства. Опасност има не само сред природата, но и в градски паркове и градини.

„Спре ли човек на едно място – например на пикник или седне на пейка в парка – става „атрактивен“ за кърлежите“, предупреди проф. Христова.

Най-добрият вариант е хората да се движат по алеите и пътеките и да избягват навлизане в тревисти и обрасли участъци.

Когато все пак сме сред природата, е важно да използваме лични предпазни средства – репеленти, по-затворени дрехи и обувки. Особено внимание трябва да се обръща на децата и домашните любимци, защото те често влизат в по-близък контакт с треви и храсти.

Кърлежът хапе безболезнено, затова често остава незабелязан.

„Кърлежът, когато се запие, отделя вещества, които са срещу болката. И много пъти остава незабелязан, особено ако е на гърба или в окосмената част на главата“, каза проф. Христова.

Затова след всяка разходка е важно тялото да се преглежда внимателно – както на възрастните, така и на децата и домашните животни.

Кърлежите могат да пренасят бактериални и вирусни заболявания. Най-честото у нас е лаймската борелиоза.

Първият важен сигнал е характерно зачервяване около мястото на ухапването, но не веднага след него.

„Основното за ранната лаймска болест е зачервяването на мястото на ухапването. Но не зачервяване, което се появява същия ден или на другия ден, а зачервяване, което е поне след 4-5 дни, обикновено 10 дни, и което е с диаметър около 5 см и започва бързо да расте“, обясни проф. Христова.

Това петно не боли и не създава дискомфорт, но е ясен знак, че трябва да се потърси лекар.

„Борелиите са в кожата. Те ще останат в кожата още някоя и друга седмица, а при липса на лечение ще влязат в кръвта и ще засегнат най-вече ставите, нервната система, сърцето, очите“, предупреди тя.