Божидар Саръбоюков след историческия бронзов медал на Световното: Дано не съм разочаровал българите

22/03/2026, 23:00

кадър: БНТ 3

Божидар Саръбоюков донесе първи медал на България от Световно първенство по лека атлетика от 16 години насам. Българинът преодоля 8.31 метра и завоюва първо отличие за страната от световен шампионат от 2010-а насам, когато Ваня Стамболова се поздрави със сребро на 400 м в Доха.

Пред БНТ, Божидар Саръбоюков коментира представянето си на световнтоо първенство по лека атлетика в зала, на което той спечели бронзово отличие в дисциплината скок на дължина.

„Във физиономията ми малко лично, че съм разочарован. Много се радвам за медала. Мечта, която винаги се ми искаше да сбъдна. Говорим за всякакъв вид медал, все пак световно първенство, с изключително силна конкуренция. Очаквах, че може да се случи този развой на нещата. Всеки мечтае затова и колкото и да не мога да го приема, ще гледам да му се нарадвам, защото пак казвам, сбъдната мечта“, каза атлетът пред БНТ.

„По никакъв начин не ме наплашиха резултатите на конкурентите. Както се видя, пети и шести опит ми бяха изключително рискови и силни. Но знаех със сигурност в началото, че 8.31 няма да ми стигне за титлата. Дори до последно си мислех, че може и медал да не взема, защото видяхме конкурентите. Много пъти в интервюта казах на какво са способни другите. Обърнаха се нещата. Аз го очаквах, просто защото съм скачал много пъти с тези състезатели и знаех какво може да се случи. Но, според мен, днес бях по-добрия, казвам го, колкото и самоуверено да звучи. Просто шансът не беше с мен“, добави атлетът.

Той сподели и как му се е отразило напрежението.

„Може би бях малко натоварен от очаквания, защото всички очакваха световна титла. Аз не мислих много за нея, по-скоро мислих какво ще постигна като резултат. Благодаря на всички българи най-вече, защото знам няколко българи са застанали зад екраните да ме гледат. Наистина, това е изключително важно за мен. Надявам се да не съм ги разочаровал с този медал. Надявам се те да са доволни. Но най-вече искам да благодаря на моето семейство, на треньора ми, разбира се, той е цялата им подкрепа, на моята приятелка, роднините, нейните, които сега седяха и ме гледаха пред екрана“, завърши бронзовият медалист.