ИПБ: АПИ има повече от 1 млрд.лв. приходи годишно, но се проваля

---

Снимка АПИ

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че е необходима дълбока структурна реформа в управлението на пътната инфраструктура.

Ето какво заявиха от ИПБ:

България е в пътна криза – не само заради лоши пътища, а заради лош модел на управление.

Към 2025 г. системата за управление на републиканската пътна мрежа е в очевиден институционален и финансов провал. Приходите от винетки и тол такси растат устойчиво и вече надхвърлят 1 млрд. лв. годишно, но състоянието на пътищата се влошава, а пътнотранспортният травматизъм остава тревожно висок.

Това противоречие не е случайно. То е резултат от фрагментиран модел на управление, разпилени отговорности и бюджетиране „на остатъчен принцип“, при което безопасността не е водещ приоритет, а разход, който се прави, ако останат средства.

Пътната безопасност като огледало на управлението

Броят на загиналите и тежко ранените по пътищата е най-обективният индикатор за качеството на инфраструктурното управление. Липсата на устойчива тенденция за намаляване на жертвите показва системен дефект:

– решенията за ремонти се вземат политически, а не експертно;

– мерките за безопасност се отлагат;

– институциите си прехвърлят отговорността след всяка трагедия.

Проблемът не е в липсата на пари, а в липсата на отговорна структура.

1. АПИ като първостепенен разпоредител: край на финансовата мъгла

В момента АПИ е второстепенен разпоредител с бюджет към МРРБ. Това води до три хронични деформации:

• Приходите от пътя не остават за пътя.

Винетките и тол таксите потъват в консолидирания бюджет и често финансират несвързани политики.

• Липсва предвидимост.

Невъзможно е дългосрочно планиране на поддръжката. Вместо системни ремонти имаме „аварийно асфалтиране“.

• Политически диктат върху експертни решения.

Приоритетите следват политическия календар, не реалния риск.

Решението: АПИ да стане първостепенен разпоредител с бюджет, директно отчетен пред Министерския съвет и парламента.

Какво променя това?

• Ясна връзка „приход – разход“: средствата от пътни такси остават в агенцията.

• Пълна прозрачност: директен контрол от Сметната палата и НС.

• Оперативна гъвкавост: бърза реакция при аварии и рискови участъци.

С над 1 млрд. лв. годишни приходи, базовата поддръжка на пътищата може да бъде финансирана без субсидии от централния бюджет.

2. Край на институционалното раздвоение: една пътна администрация

Днес управлението на пътищата (АПИ) и политиките за безопасност (ДАБДП) са разделени. Това доведе до:

• препоръки без последици;

• анализи без реализация;

• удобна дифузия на отговорността след всяка тежка катастрофа.

Предложението е ясно:

Сливане на АПИ и ДАБДП в единна „Българска пътна администрация“ (БПА).

Защо това е критично важно?

• Една институция = една отговорност.

Ръководството носи отговорност едновременно за парите и за броя жертви.

• Безопасността влиза в ядрото на инвестиционния процес.

Нито един проект не започва без одит за пътна безопасност.

• Единна база данни за риск.

ПТП, трафик, инфраструктура – всичко в една система, ориентирана към превенция.

Как се гарантира, че безопасността няма да бъде „погълната“?

• законово защитена независимост на главния инспектор по пътна безопасност;

• KPI за ръководството, в които намаляването на жертвите тежи поне колкото строителството.

3. Тол контролът – при транспорта, не при строителя

Събирането и контролирането на тол таксите от структурата, която харчи парите, е класически конфликт на интереси.

Решението:

Националното тол управление да премине към Министерството на транспорта, в рамките на ИА „Автомобилна администрация“.

Ползите са директни:

• Единна проверка на тежкотоварните автомобили:

такси, претоварване, техническа изправност – наведнъж.

• По-малко корупционен риск и дублиране.

• Реален контрол върху претоварването, основен фактор за разрушаване на пътищата.

Финансовата гаранция

Средствата от тол и винетки се трансферират автоматично към БПА по закон – МТС е оператор, не бенефициент.

Новата философия: от „колко имаме“ към „къде е рискът“

Сърцевината на реформата е преминаване към бюджетиране, базирано на риска.

Инвестициите се насочват там, където:

• вероятността от тежки ПТП е най-висока;

• социалната цена на бездействието е най-голяма;

• превенцията спасява най-много животи.

Това е стандартът в модерните европейски държави.

 

Заключение

Предложената реформа не е административно упражнение. Тя е избор между:

• още години „кръпки“ и оправдания

или

• ясна отговорност, прозрачност и реално намаляване на жертвите.

Пътната безопасност не е кампания. Тя е функция на управлението.

 

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

---

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

---

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

---

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.