Археолози откриха останките на един от най-големите християнски манастири, строени някога

05/04/2026, 08:18

Булфото, илюстративна

Археолози откриха останките на един от най-големите християнски манастири, строени някога, съобщава уебсайтът „Popular Mechanics“. Откритият манастирски комплекс е бил дом на поколения монаси и още през V век се е превърнал във важен център на коптското изкуство и култура. Макар Египет най-често да се свързва със Сфинкса, златната погребална маска на Тутанкамон и пирамидите на платото Гиза, животът в страната продължава и след края на фараонските династии, в началото на нова историческа епоха.

След възхода на християнството религиозният облик на Египет се променя дълбоко. Появяват се църкви и манастири, които постепенно заменят древните култови центрове. Нови разкопки разкриват все повече от тези раннохристиянски структури.

След края на управлението на Птолемеите страната навлиза в период на политически и културен преход. Християнството достига Египет около 49 г. сл. Хр. чрез свети апостол Марк, а по-късно се разпространява значително по времето на епископ Димитрий Александрийски. Въпреки това ранните християни са подложени на преследвания до 312 г., когато император Константин признава християнството за официална религия.

Александрия се утвърждава като ключов богословски център в продължение на векове, но напрежението между различните християнски течения и възходът на Константинопол водят до отделянето на коптската църква през V век. Въпреки разделението коптската култура продължава да се развива и процъфтява.

При разкопки в района Ал-Рубайят на обекта Ал-Калайе в Хош Иса археолози откриват останки от манастир, датиран от V век и смятан за един от най-старите в Египет. Манастирите по това време се превръщат в центрове на религиозно обучение и духовен живот, отдалечавайки се от ранните строги практики на изолация и аскетизъм, предава БГНЕС.

Разкритият комплекс включва тринадесет помещения, разделени чрез арки, сред които индивидуални и общи жилищни пространства за монаси, кухни, складове и зали за обучение и гостоприемство. Археолозите установяват и последователни разширения на сградата през различни периоди от нейното съществуване.

По-ранни проучвания на същото място са открили монашески килии и обслужващи постройки, както и керамични находки. Манастирът вероятно е бил оживен духовен център в разцвета си.

Ръководеният от археолога Самир Ризк Абдел-Хафез екип разкрива голяма зала в северната част на комплекса със каменни пейки, украсени с растителни мотиви, вероятно използвани за прием на гости. В центъра на манастира се намира свещена молитвена зала, обозначена с каменен коптски кръст.

Открити са кости от птици и други животни, морски черупки и съдове за съхранение на храна, които дават представа за ежедневието на монасите. Намерени са и погребални свидетелства, включително надгробна плоча с коптски надпис „Апа Кир, син на Шенуда“, което предполага, че част от монасите са били погребвани на място.

Археологическият екип документира и значителни останки от коптско изкуство – стенописи с изображения на монаси, обградени от сложни орнаменти, рисувани в червено, черно и бяло, които с времето са избледнели. Открити са и мотиви с газели, растения и цветя с осем венчелистчета, както и керамични фрагменти със сходна декорация.

Сред находките има и мраморна колона с капители и бази от други колони, което допълнително потвърждава архитектурната сложност на комплекса.

Генералният секретар на Върховния съвет по антиките Хишам ел-Лейти подчертава, че откритието допринася за по-задълбочено разбиране на коптското изкуство и архитектура. Предишни разкопки на съвета в района на Айн ал-Хараб също разкриват по-ранен градски комплекс от периода на прехода от езичество към християнство, включително църкви, гробища и жилищни сгради, както и стенопис на Христос, който изцелява болен човек.

Археолозите очакват бъдещи разкопки да разкрият още детайли за ранното коптско общество, неговата духовност и художествена традиция.