Мизерия! Семейство гледа тризнаци с 6 лева на ден

11/03/2014, 15:59

Снимка: Тризнаците Тодор, Калина и Владимир точно преди една година

Снимките на чаровните 3-годишни хлапета Калина, Тодор и Владимир няма да намерите във фейсбук. Обяснението е просто, семейството на тризнаците няма компютър и интернет. Фамилните фотографии все още са в телефона на мама. Не е дошъл ред да се похарчи някой лев, за да се разпечатат снимките на хартия. Това не е проблем, важното е да имаме пари за прехрана и издръжка, а това значи най- сетне да си намеря работа, разказва 33-годишната Надежда Икономова от Асеновград.

Триото близнаци редовно ходи на детска градина. “Не е безплатно, внасяме такса като за едно дете, някъде около 40 лева месечно”, обяснява майката. В домашния хладилник на семейството има половин аптека от шишенца лекарства. Най-много са за Калина, която страда от хроничен ларингит. Само за нея се полагат безплатни лекарство. Всички останали илачи се купуват по общия ред. Понякога джипито прави жестове от промоционални опаковки. Разходите за лекарства са големи, защото когато прихванат някой вирус, тризнаците си го прехвърлят един на друг.

На майката се полага единствено безплатно пътуване с градския транспорт в Асеновград. Това обаче едва ли е голяма екстра, защото от пътуването не се пести много.

Оказва се, че официалният доход, с който тризнаците и родителите им живеят, е по 1,20 на ден за всеки. Това сочи официална справка, представена пред ОбС Асеновград. Тя е изготвена, заради молбата, с която Надежда Икономова моли хазната да є отпусне еднократна помощ от 400 лева. За цялата 2013 г. петчленното семейство е декларирало, че е получило 1890 лв. от семейни добавки, 328 лева енергийна помощ и еднократна социална помощ от 65.70 лв. Молбата за новата помощ Общинският съвет в Асеновград ще гледа на сесията идната седмица. “Безработна съм и вече дори не се водя в Бюрото по труда. Отписаха ме, защото три пъти опитвах да започна работа като шивачка. Оказа се, че това не е занаят за всеки, а работата на смени не е възможна, ако гледаш 3 малки деца на еднаква възраст”, признава Надя. Сега тя кандидатства за място в новия Дневен център за деца с увреждания, който трябва да бъде открит в Асеновград. Притеснява се обаче, че и тази работа няма да е по силите є, защото е на три смени. Надя се надява, че ако бъде одобрена, ще є позволят да кара само дневна.

Съпругът є Костадин е безработен от години. Припечелва някой лев като автомонтьор на повикване. И двамата родители нямат редовни социални и здравни осигуровки.

“Парите не стигат дори само за храната. Както и да ги смятаме, на ден са ни нужни поне 20 лева. Отделно са разходите за лекарства, ток и вода. Вече свикнахме, че децата ще износват чужди дрехи или ще разчитат на подаръци. То и за себе си от години не съм си купувала нещо ново. Сестра ми прави жестове за това”, признава Надя.
Децата все още трудно разбират защо няма количка за всеки. Вече разбират, че семейството им е различно. Най-тъжно е по празниците, когато малчуганите трябва да делят един общ подарък.

Надя е опитвала и собствен бизнес, за да не чака работа или помощи от държавата. Когато получила 3000 лева дарение от общината след раждането, ги вложила в магазин за детски дрешки. Търговията обаче не потръгнала.