Докато отглежда 150 крави, Димитър вдъхва нов живот на стари инвалидни колички и ги дарява на хора в нужда

16/08/2026, 12:38

кадър: bTV

Млад фермер от село Бяла река, близо до Първомай, ремонтира излезли от употреба инвалидни колички. Даренията достигат цялата страна, дори съседните Сърбия и Северна Македония.

32-годишният Димитър Иванов се връща в родното си село след години в чужбина и освен на животновъдството се посвещава и на благородна кауза, разказва bTV.

За някои инвалидната количка е свободата да излезе от дома си, да живее пълноценно и да вижда детето си как расте. Иванка живее в Дебър. Работи в местната болница до 2023 г., когато чува диагнозата множествена склероза и се налага да остане вкъщи.

Придвижването за нея става непосилно, а като майка на бъдещ първокласник се нуждае от скъпо помощно средство.

„Не излизах от вкъщи. Най-много до пътя да изляза, тук до вратата, и се прибирах. Не можех да ходя никъде, а като получих количката – до магазина отивам, до градинката отивам, децата играят и отивам там да видя детето. Много ми е добре“, казва пред екип на медията Иванка.

„Една количка струва 2000 евро. Тя е скъпа, количката. Аз не мога да си позволя да я купя. Иначе не ходех никъде. Бях си вкъщи ей така. А преди това си имах и кола, ама сега не. Вече като се разболях“, споделя тя.

Помощта обаче идва от неочаквано място – близката ферма в село Бяла река, където 32-годишният Димитър Иванов отглежда 150 крави. Наред с грижите за животните той вдъхва нов живот на стари инвалидни колички и ги дарява на хората в нужда.

„При разчистването на стара къща преди около 7 години, вече с мой приятел, намерихме две неупотребявани инвалидни колички, нови. Чудейки се какво да ги правим, решихме да ги обявим в социалните мрежи, че ги даряваме, и в рамките на няколко минути получихме десетки обаждания. Дарихме ги за секунди. И така реших просто да свързвам едните с другите“, разказва Димитър Иванов, животновъд и учредител на фондация „Заедно за доброто“.

В работилницата му се събират даренията от цялата страна. Ремонтират се и се изпращат на хората в нужда.

Колички се изпращат от цялата страна, дарения пристигат дори от Австрия и Швейцария. Димитър, който е инженер по образование, ги ремонтира сам. До момента близо 700 помощни средства са предоставени на нуждаещи се хора.

„Отнема голяма част от свободното ми време, но това е, как да кажа, емоцията на хората, когато даряваме помощните средства. Това е горивото, което ме кара да продължавам да го правя“, казва Димитър.

Десетки колички има в работилницата, но винаги се приемат и още. Ремонтирани помощни средства са достигнали цялата страна, дори до Сърбия и Северна Македония.

„Ако някой има излишно помощно средство, такова, което не ползва, забравено в къща, апартамент, в някой гардероб и шкаф, ние ще го приемем на драго сърце, без значение от състоянието, и ще го дарим там, където е необходимо. И ако някой също има нужда от такова помощно средство, може да се свърже с нас, за да го получи“, посочва Димитър.

От помощни средства имат нужда не само възрастните, но и най-малките.

„От няколко месеца опитваме да специализираме в помощни средства за деца, понеже се оказа, че те са още по-труднодостъпни и още по-скъпи за семействата с такива дечица. Те са наистина много в България. И докато повечето помощни средства за хората с увреждания като инвалидни колички, тоалетни столове се отпускат по Здравна каса, тези за деца в много малък процент от случаите биват покривани от Здравната каса“, казва още той.

Такива помощни средства получава Ралица Коцева, която е майка на 3 деца. 6-годишната Лора е диагностицирана с епилептична енцефалопатия – тежко състояние, което налага ежедневната употреба на специализирани средства.

„Трябват специални съоръжения, но тези съоръжения не са достъпни, тъй като първо, че не се подсигуряват, няма държавна субсидия за това нещо и повечето хора разчитат на дарения, дарителски кампании, за да могат да се сдобият с такъв тип неща“, казва Ралица Коцева.

„Ние лично се възползвахме от една табличка, която е с масичка и ми помага при работата ми с моето дете. Поставяме една шина и вътре в нея правим различни рехабилитационни дейности с детенцето ми. Това е изключително важно, защото едно детенце примерно, ако трябва да съпоставим състоянието на моето дете, моето дете няма самостоятелен седеж. И всъщност, ако аз ежедневно я поставям единствено в позициониран стол или я оставям някъде легнала, така да се каже, да седи в зоната си на комфорт, аз се обричам на едни последващи усложнения, които може да се случат във времето“, споделя тя.

Ралица е психолог и помага на семейства в нужда, а дарените средства достигат и до тях.

„Дори и тези играчки, които той ми беше изпратил, аз в момента ги експлоатирам в работа с други дечица в нашия център. Там работим абсолютно безвъзмездно, така да се каже, на приятелски начала, и се опитваме да направим една общност, която по някакъв начин да може да функционира и да подпомагаме семействата на такива деца“, казва Ралица.

Докато хора като Иванка и Лора получават шанс, Димитър ще продължава своята кауза.

„Първостепенната реакция много често са сълзи, понеже хората в България не очакват, че могат да получат нещо даром, без да плащат една стотинка, един цент вече за него. Исках да дам личен пример с нещата, които правим“, казва Димитър.

Димитър Иванов е живял в различни точки на света, работил е няколко години в Съединените щати, но решава да се върне в село Бяла река – за да продължи семейната традиция в животновъдството, но и да остави следа у хората, чийто живот променя.