Пеев: Бизнесът трябва да участва от самото начало при изграждането на стратегическата инфраструктура на България

15/09/2026, 18:10

Снимка: Булфото

Ролята на бизнеса досега се е свеждала единствено до изграждането на инфраструктурата. Този подход трябва да се промени, така че частният сектор да участва в целия процес от самото му начало, засягащ изграждането на стратегическия портфейл от инфраструктурни проекти в транспорта, железопътния сектор, пристанищата и въздушния транспорт. Това обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев при представянето на изготвен от работна група анализ за набелязване на стратегически за България транспортни проекти, тяхната бърза подготовка и ускорено преминаване към качественото им изграждане, в сътрудничество с частния сектор, включително и финансиращи международно и местни организации.

Събитието се проведе в Гранитна зала на Министерския съвет, в присъствието на премиера Румен Радев. В него участва още и министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Поканени за участие са представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики.

Целта на представянето е да се проведе диалог между правителството, бизнеса и обществото, насочен към по-голяма предвидимост и прозрачност в процеса на изграждане и развитие на транспортната инфраструктура.

Новият подход при изграждането на транспортната инфраструктура, според министър Пеев, се налага от ограниченията при публичния ресурс, включително и в комбинация с европейско финансиране, както и при недостига на инвестиции в свързаността.

Транспортният министър заяви, че правителството се нуждае от експертизата, мнението и критичното мнение на бизнеса в процеса на изпълнението на набелязаните проекти, посочва БТА. Той добави, че в анализа на работната група са набелязани проектната им готовност, оценени са и проектната им възвръщаемост в случай на отдаването им на концесия или други вид публично-частно сътрудничество. Документът съдържа още и информация за разработени предконцесионни анализи за пристанища, летища и интермодални терминали.

Съгласно цитираните от него данни, съдържащи се в анализа, дължината на определената като стратегическа шосейна инфраструктура, подлежаща на модернизация, възлиза на 1875 км. От тях към момента се работи по отсечки с дължина от 340 километра. Повече от 1250 км. са без влязла в сила екологична оценка.

Изтъкнато беше необходимостта от вертикалната свързаност, а като значими проекти транспортният министър изброи връзката Видин-Кулата, Русе-Маказа и автомагистрала „Черно море“, както и подобряване на свързаността през р. Дунав, която днес се осъществява през два моста.

Дължината на стратегическата жп инфраструктура, според анализа, възлиза на 2056 км, от които се работи по 636 км. Без екологична оценка и предпроектна подготовка се намират над 453 километра.

Министър Георги Пеев изтъкна, че набелязаните проекти са обвързани с ускореното икономическо развитие на България и осигуряване на нейната сигурност, предвид че сред набелязаното портфолио има проекти с двойно предназначение, обслужващи и военната мобилност. Стратегическите проекти са свързани и с възможността България да се възползва от геостратегическото си разположение за свързване на Азия с Европа и на фона на геополитическото напрежение, като например войната в Близкия изток и проблемите с преминаването през Ормузкия проток, довели и до сътрудничеството на Турция със Саудитска Арабия за търсене на сухопътни алтернативи.

Министър Георги Пеев заяви още, че „мина времето, в което всяка държава действаше сама и на базата на собствените си интереси“ в областта на транспортната свързаност. Според него се намираме в ситуация, в която трябва да работим в по-широк геополитически план и България да се възползва от геостратегическото си разположение.

Георги Пеев изтъкна и свършената работа от правителството досега в областта на транспортната свързаност и нейното подобряване. Сред свършената работа е и анализа на националните стратегически проекти, разработката на критерии за приоритизация (европейска и международна свързаност, военната мобилност и секторна значимост в национален план); първоначален правен анализ за ускорено развитие на проектите, така че законодателството да допринася за по-бързото осъществяване на инфраструктурните инвестиции.

Транспортният министър се обяви и за създаването на координационно звено, което да следи в цялост и да движи процесите при изграждането на значимите проекти.

Министър Пеев беше категоричен, че „публично-частно партньорство“ не е мръсна дума, стига държавата да отчита по балансиран начин интересите на обществото и на частния сектор.