Българите свиват консумацията на хляб и тестени изделия, предпочитат плодове и зеленчуци

05/07/2026, 20:38

Снимка: Булфото, архив

Традиционната българска трапеза претърпява тиха, но категорична трансформация. Хлябът и тестените закуски, които дълги години заемаха централно място в ежедневното меню на българина, постепенно губят позиции за сметка на по-балансирано хранене и променящи се потребителски навици. Традиционната мазна баничка с боза вече е заменена от смутита, плодове и зеленчуци, сочи статистика на Националния статистически институт.

Данните на НСИ за последните пет години показват устойчива тенденция към намаляване на количествата консумиран хляб и тестени изделия. Тенденцията остава в сила и през последната 2025 година, когато средното тримесечно потребление на лице от домакинство е спаднало с около половин до един килограм в сравнение с предходната година (например от 17.4 кг на 16.8 кг за последното тримесечие), предаде БГНЕС.

Анализът на данните на НСИ за периода 2021–2025 г. показва, че макар хлябът все още да е основен източник на калории за голяма част от населението, годишното му потребление средно на лице бележи постоянен спад.

Средна годишна консумация на хляб и тестени изделия на човек спада драстично, сочат данните. Така например, през 2021 г. българинът е консумирал приблизително 82 кг хляб и хлебни изделия, голяма част от които са остатъчен ефект от пандемичния период и домашното месене.

През 2022 г. консумацията пада на ~78.4 кг., като начало на осезаем спад в контекста на ускоряваща се инфлация и поскъпване на зърнените култури.

През 2023 г. спадът е на ~74.6 кг. на човек, като засилване на интереса към алтернативни и здравословни хранителни режими.

През 2024 г. консумацията на хляб и хлебни изделия намалява на ~71.2 кг., като хората заменят количеството за сметка на качеството (крафт и пълнозърнести продукти).

И през 2025 г. статистиката отбелязва ~67.5 кг. консумация на човек, а това е историческо дъно за последното десетилетие. Паралелно се отчита ръст в консумацията на плодове.

"Да, наистина има определени разлики в търсенето през последните години. Все повече хора търсят диетични продукти. Имаме огромно увеличение в търсенето на безглутенови хлябове, както и на безглутенови печива. Много хора, които идват и са на диета, търсят нещо с пълнозърнесто брашно или с по-алтернативни брашна като лимец и ръжено. Не мога да кажа, че консумацията на белия хляб е намаляла, но се търсят все повече алтернативи. Преди няколко години смятахме, че са модна тенденция, но вече това стана постоянно. Все повече се увеличава потреблението на хляб с квас, така че тенденцията се превърна в правило", каза в интервю за БГНЕС Атанас Атанасов, който има своя пекарна в центъра на София.

Традиционните хлябове и печива, обаче, винаги намират своите клиенти. "На първо място трябва да се поддържа постоянно много добро качество. Ние сме на терен и работим всеки ден. Който се занимава с хляб, по принцип трябва да работи седем дни в седмицата – няма друг начин. На второ място, винаги трябва да се следят новите тенденции и да се търсят нови продукти, които са интересни за клиентите. И не на последно място – да се вслушваме в мненията. Много клиенти изразяват мнение в социалните мрежи или на живо, така че просто трябва постоянно да се внимава и адаптира", казва пекарят.

И съветва - избирайте занаятчийския хляб! "Няма начин да се обърка вкусът! Абсолютно, ако се сложат два хляба и някой ме попита кой е занаятчийски и кой е фабричен – просто няма две мнения по въпроса. Всеки може да опита и от едното, и от другото, и да прецени какви са неговите предпочитания", казва майсторът.

А традиция в занаята му е да търси алтернативни, качествени стоки, които не могат да се намерят в супермаркета. В момента в България има доста хора, които имат желание да произвеждат качествени продукти. "Моментът е много тънък за всички търговци, защото се оказваме притиснати между доставчиците и клиентите. Доставчиците вдигат цените и съответно търговецът трябва да ги вдигне за клиентите. Но трябва да се търси баланс. Аз лично обикновено не бързам да вдигам цените въпреки промените при доставките. Смятам, че някои колеги направиха панически ход, избързаха да вдигнат цените и оттам се получиха леко спекулативни стойности. Аз първо изчаквам да се установи някакъв баланс, да видим как стоят нещата, и чак тогава прекалкулирам цените. Просто трябва да се действа разумно", казва Атанас.

Експертите в хранителния сектор и икономистите посочват три основни фактора промяната в потребителското поведение: първо, младото и градското население в България все по-често ограничава бързите въглехидрати. Класическите банички и тестени закуски сутрин често биват заменяни с протеинови алтернативи, овесени ядки или плодове. Второ, въпреки че българите купуват количествено по-малко хляб, разходите им за храна продължават да растат поради инфлационните процеси. Изборът все по-често пада върху по-скъпи, но по-трайни и качествени печива (с квас, пълнозърнести, със семена), вместо масовия бял хляб. И трето, традиционната култура на закупуване на топъл хляб и закуски всеки ден отстъпва пред готовите пакетирани решения или пропускането на закуската в забързаното ежедневие.

Очаква се през следващите години обемът на пазара на масови тестени изделия в България да продължи лекия си спад, но за сметка на това да нарасне делът на премиум и функционалните печива с добавена хранителна стойност.