Шофьорът от Спешна помощ Васил: Возих главния от "Калашниците" след гонката

30/10/2026, 20:58

кадри: Ютуб

„Аз возих баш главния гонкаджия Васко от „Калашниците" с линейката. Но разбрахме кой е чак, след като го закарахме в болница и дойдоха следователи да го разпитват“. Това разказа в новия епизод на „Телеграфно подкастът" шофьорът на линейка от Спешна помощ - София Васил Василев. На пръв поглед съвсем обикновен човек, но всъщност той е бил 3 години наемен войник в Афганистан и е видял ужаса на войната.

„Там бях за пари. Наемничеството е за пари. Вече при линейката е за чест и слава“, каза той, цитиран от NOVA.

Охраната на военни обекти в зони на конфликт и карането на линейка по софийските булеварди в час пик на пръв поглед нямат нищо общо. Но за Васил Василев и двете професии изискват желязна психика, бързи реакции и пълно себеотдаване.

• Защо един българин заминава за Афганистан?

Престоят му в едни от най-опасните зони – Джалалабад и Кандахар между 2017 и 2019 г., е провокиран от ясна и пряма причина - финансовата стабилност.

„За пари. Всичко е за пари. В наемничеството няма да работиш за слава, за медали, за благодарности и грамоти. Всичко е за пари“ , споделя той.

След години служба в българските военни и спасителни структури („Гражданска защита", „Пожарна безопасност" и ракетно поделение), той взема решението да потърси по-добро заплащане. Макар семейството му да реагира със смесени чувства и притеснения, Васил заминава на военен контракт. Британския мениджмънт на базата в Джалалабад вместо да осигури модерно американско оръжие, купува автомати Калашников на старо.

„Англичаните бяха купили от талибаните калашници. От един контейнер с автомати едва събрахме 200 автомата, да имаме да работим", допълва той.

За Васил обаче АК-47 си остава най-надеждното оръжие, което не би заменил дори за американските пушки M4 / AR-15:

„За мене това е много хубаво оръжие, което е безотказно. Не бих го сменил за американската пушка, каквото и да си говорим“, добави Васил.

В друг куриозен момент напрежението в базата достига връх заради дрон в небето, за който никой не е предупредил пазачите. За малко да се стигне до „приятелски огън“, преди по станцията да съобщят, че това е обучаващ полет.

• Военно обучение и казарма: Трябва ли да се върне?

Като човек с богат опит в рискови среди, Васил е категоричен за необходимостта от подготовка на младите хора, но без излишна носталгия по миналото.

„Трябва да има казарма, да. Но не във вида, в който е била едно време – две години наборна служба. Трябва да има военно обучение, младото поколение да има досег с оръжието, за да може да защити сам себе си“, поясни Васил.

Според него разликата между филмите и игрите на Плейстейшън и реалността на бойните действия е огромна. Той не крие скептицизма си спрямо младите без реален опит.

„Не можеш да хванеш човек от улицата, да му дадеш автомат и да отидеш да вардиш някого и да си играем на войници – не стават така нещата“, смята Васил.

• От жегата 56°C до софийския асфалт: Борбата в Спешна помощ

Днес Васил спасява животи по улиците на София. Смяната на бойното поле със Спешна помощ носи нови предизвикателства — трафик, липса на пътна култура у шофьорите и екстремно бързо шофиране.

„За 2 милиона в София работят между 6, 10, 12 екипа. Няма как хората да искат на втората или третата минута линейката да е пред тях“, допълни Васил.

Относно шофирането на линейката в критични ситуации и случаите на тежки инфаркти или ПТП, той споделя с усмивка за напрежението зад волана.

„Като спрях линейката, пушеше отвсякъде — спирачки, накладки, дискове, кълбета дим. Повече от 130–140 не може да вдигне, това е бус“, разказа Васил.

• Психиката на спасителя

Как се оцелява психически след срещата с тежки катастрофи и умиращи хора? За Васил ключът е умението да не пренасяш трагедиите у дома:

„Съболезнования за близките, но не можеш да си трупаш всичко в тебе, защото в един момент ще изпушиш. Забравяш го“, пояснява той.