Чолаков: При промените в ЕС и САЩ трябва да си зададем въпроса каква е адекватната българска политика

18/10/2026, 17:11

Кадър Нова нюз

Може би най-коментираните теми са влиянието на руско-украинската война, атаките срещу кораби в Черно море и съответно българската реакция. Има и други теми, които можем да коментираме, но именно това бих откроил като водещ акцент. Това каза доц. Петър Чолаков от Института по философия и социология на БАН в предаването "Метроном" по Радио Фокус.

По думите му българското общество е силно разделено и поляризирано. Според него това разделение ясно се проявява по оста Изток-Запад.

"Разбира се, в българската история това разделение е добре познато още от Освобождението насам - русофили и русофоби, ролята на Стамболов, който също е сложна фигура в българската политика, след това 9 септември 1944 г., а после и промените от 1989 г. Да ставаме европейци, но как да ставаме европейци, след като сме си в Европа? А означава ли това сега да бъдем врагове с Русия? Това са теми, които засягат ценностите ни. И в известен смисъл, когато става дума за ценности, е много трудно да се спори с рационални аргументи - рационалното отстъпва", коментира той.

"В контекста на сегашната ситуация видях интервю на Антон Кутев, в което той на практика направи сравнение между Украйна и Османската империя. Той казва, че Русия е агресор, но от историческа гледна точка се явява освободител на рускоезичните общности в тази част на Украйна - общности, които, както знаете, не са чак толкова малобройни. Именно там нахлуха руските войски, а впоследствие последва и анексията на Крим. Тоест всичко зависи от гледната точка. По този начин се интерпретира и настоящата политическа ситуация", обясни доц. Чолаков.

Според него както Илияна Йотова, така и Андрей Гюров имат своите поддръжници, но основният въпрос е свързан с колебаещите се избиратели и възможността да бъде привлечена периферията.

"Дали обаче тази периферия няма вече формирани нагласи и разбирания по подобни теми - особено по външнополитическите въпроси, които коментирахме и които се отразяват и върху вътрешната политика? Това е и своеобразен намек към колегите от социологическите агенции - въпрос, който биха могли да изследват", коментира той.

Според него от кампанията "не можем да се оплачем":

"Първо, ПП-ДБ хвърлиха ръкавицата, като открито подкрепиха кандидатурата на Гюров и отправиха критики към Илияна Йотова по въпроса за помилванията. След това темата бързо беше изместена от случая "Петрохан", който изведнъж ангажира вниманието на цялото общество. Всъщност отдавна сме се превърнали в експерти по всичко - първо бяхме специалисти по COVID-19, а сега сме експерти по наказателно право, криминалистика, психология, секти и какво ли още не", обясни той.

По думите му така темата за "Петрохан" е изместила останалите въпроси. Той припомни, че психологът Росен Йорданов веднага е направил връзка между ПП-ДБ и въпросната секта. "Подобни връзки се коментират отдавна, включително заради финансирането на тези хора от страна на Васил Терзиев. Росен Йорданов обаче се опита допълнително да разшири интерпретациите и да налее още масло в огъня. След това станахме свидетели на нещо още по-грандиозно и екстравагантно - темата за връщането на тленните останки на цар Самуил. Цялото общество се оказа въвлечено в този дебат. Аз изцяло подкрепям действията на правителството, защото въпросът има голямо историческо значение за мен и в никакъв случай не е периферен. Въпреки това и той беше въвлечен в предизборната кампания. А сега на дневен ред е украинската тема", отбеляза той.

На въпрос как ще изглежда България след изборите доц. Петър Чолаков обясни, че ако социологическите проучвания се окажат верни и Илияна Йотова бъде избрана за президент, вероятно ще наблюдаваме политика, сходна с тази, която "Прогресивна България" провежда в изпълнителната власт.

"Вероятно ще има стремеж да не се изострят отношенията с Русия, без същевременно да се стига до твърда антиевропейска реторика - каквато бихме могли да очакваме например, ако Костадинов или подобен политик стане държавен глава. Така че ще се търси баланс между двете посоки", посочи той.

Това според него е особено важно в настоящата външнополитическа ситуация.

"Не бива да забравяме, че често говорим за Европейския съюз като за единен субект, но във водещите държави - Франция и Германия - се задават сериозни политически промени. "Алтернатива за Германия" набира сериозна скорост и според социологически проучвания се утвърждава като водеща политическа сила. Във Франция също наблюдаваме възхода на политическите сили около Марин льо Пен. Всичко това може допълнително да повлияе върху външната политика на Европа, отношенията с Русия и подкрепата за Украйна", отбеляза той.

Според него в един момент Зеленски може да се окаже с все по-малко съюзници.

"Но ако настъпи политически обрат във водещите държави - тези, които са локомотивите на Европейския съюз - и вземем предвид промяната, настъпила с втория мандат на президента Доналд Тръмп в САЩ, тогава действително трябва да си зададем въпроса каква би била адекватната българска политика по отношение на войната в Украйна", заключи доц. Петър Чолаков.