123 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

02/08/2026, 07:48

Булфото

123 години от Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязано в Кюстендил. Втори август е официален празник в града по решение на Общински съвет от 1997 г. Това е заради сериозния принос на града и района за подготовката на въстанието, за съдействието, оказвано на неговите водачи, както и за преминаването на четите към Македония.

Всяка година на тази дата гражданите отдават почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание и към идеалите за свобода, единство и саможертвата в името на националната идея. Пред паметника на Тодор Александров в 11 ч. ще бъдат поднесени венци и цветя. В честването е предвиден и концерт на Ансамбъл "Гоце Делчев", предаде БНР.

Втори август ще бъде отбелязан и в граничното село Гюешево, където ще се организира традиционната Хайдушка вечер. Програмата ще започне с полагане на цветя пред паметната плоча на Румена войвода, след което ще продължи с богати музикални изпълнения от народно читалище "Просвета 1921“. Празничната проява, посветена на Илинден, започва от 17 часа в центъра на селото.

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, пише "Морето".

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).

Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия.

Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.

Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.